Дилан и Ник

Част 19

Г.Т. на Джесика:

- От тях нищо. От теб искам.
- Какво? - беше объркан.
- Теб, глупако! Не забеляза ли нито веднъж как те гледам? Как винаги се смеех на това, което кажеш? Винаги отговарях на съобщенията ти и очаквах да го кажеш..
- Кое?
- ”Обичам те!” Ник! Аз те обичам!
- Но..аз..
- Знам какво ще кажеш. ”Аз съм гей” И? Това не пречи да промениш мнението си. Ние можем да сме заедно. Ще си създадем семейство. Ще сме щастливи. Само ела с мен! - приближих се до него.
- Джесика, аз не те харесвам! Аз обичам Дилан! И винаги ще го обичам!
Думите му. Забиха се право в сърцето ми. Злоба се четеше в очите ми.
- Така ли? Значи, не ме обичаш?
- Не...съжалявам..
- Тогава ще те накарам да ме обичаш!!
Казах на момчетата да извикат Дилан и Джейк. Те ги доведоха. Завързаха ги за два стола. Ръцете и краката им. Завързаха и устите им.
- Боже мои, Дилан!! - Ник беше на косъм да се разплаче. Гледаше го в очите.
- Хайде, кажи му, че го обичаш! Защото ще ти е за последно! - казах това, докато разливах бензин навсякъде по пода.

Г.Т. на Ник:

- Джесика! Какво правиш?!! Спри! - опитвах се да я спра.
Тя щракна на мъжете и те отново ме вдигнаха.
- Пуснете ме!
- Те нищо няма да ти сторят. Аз те обичам, не бих те наранила!
Изкарайте го, момчета! - те тръгнаха.
- Нее!! Пуснете ме!! - дърпах се аз.

Г.Т на Джейк:

- Ммммм... - опитвах се да викна.
- Тихо! Ти си си виновен! Ако действаше по план, сега това нямаше да стане!
Тя отиде в края на гаража. Запали лист хартия и го остави на земята. Излезе бързо.

Г.Т. на Ник:

- Нее!! НЕ! Ти луда ли си?! Какво правиш?!! ОТВОРИ ВРАТАТА!! Пусни гии!! - опитвах да направя нещо, но без успех. Мъжете ме държаха на страна от Джесика и далеко от гаража. - ПУСНИ ГИ!!

Г.Т. на Джейк:

Гледах как сме обградени в пламъци. Погледнах към Дилан, като се опитах да го успокоя. Наистина беше уплашен. Въртях главата си, за да мога да отпуша устата си. Успях!
- Дилан, чуй ме! Спокойно, спокойно! Моля те! Дишай....
Започнах да въртя ръцете си, опитвайки да се освободя.

Г.Т. на момчето:

Чух някакви гласове. Мисля, че бяха на другите момчета. Замириса ми на пушек. Погледнах към врата на стаята, в която бях и видях дим да влиза вътре. Станах и отворих. Отвън всичко гореше! Момчетата бяха завързани на два стола! Боже мои...
- Момчета! - те се обърнаха към мен.
- Хей! Ти! Помогни ни! - каза единият.
- Как??
- Като за начало ела и ни развържи!
Пожарът не беше разпространен навсякъде. Можех да стигна до тях. Развързах ги.
- Хайде!! - извика момчето и хвана и двама ни. Вратата беше заключена.
- Заключена е! И сега какво?? - попитах уплашен аз. Започнах да кашлям.
- Само спокойно, окей?! Последвайте ме! -
Имаше прозорец. Беше високо.
- Хайде! Ако се покатерим един върху друг, ще успеем да излезем!
Послушах го. Застанах и казах:
- Аз съм ви опора! Излизайте!
- Хайде, Дилан! Ти си пръв! - подтикна другото момче.
Качиха се един по един и излязоха.
- Хайде, ще те издърпаме!
Подадох си ръцете. Излязох.

Г.Т. на Джейк:

- Всички ли са добре!
- Аз съм добре! - каза Дилан.
- Аз също.. - отвърна, все още непознатото за нас момче.