Дилан и Ник

Част 14

Г.Т. на Дилан:

Събудих се в някаква стая. Беше тъмно. Почти нищо не виждах. Но усетих, че съм без дрехи. Стъписах се и то много. Вдигнах си дрехите от пода и ги облякох. Отидох в другата стая. Там видях гърба на Джейк. Беше седнал на дивана и пиеше нещо.
-Д-джейк?! - попитах плахо и много объркано. Той се обърна към мен.
- Аа, Дилан. Събудил си се...?! - видимо изглеждаше притеснен.
- Д-да... Какво се ... случи? Защо бях в стаята ти и... и без д-дрехи?! - попитах го засрамено.
- Дилан аз...наистина не исках да става така, но .... чакай.. Ти не помниш ли?
- Не. - поклатих глава.
- Оу, амии... Ти дойде у нас, за да говорим за Ник, а след това пийнахме ии... - започна да обяснява Джейк.
- Чакай, чакай, чакай! Искаш....искаш да ми к-кажеш, че.. сме..... - погледнах го уплашен. Сърцето ми щеше да изскочи.
Той замълча за малко, а след това отговори просто:
- Да..
Стана ми лошо. Причерня ми.
- Не мога да повярвам! - дишах тежко. - Аз-аз съм......

Г.Т. на Джейк:

- Не мога да повярвам! Аз-аз съм...... Дилан припадна.
- Дилан! - едвам успях да го хвана. Не исках да става чак така. Защо го обвзе такъв шок. Наистина ли толкова обича Ник?! Взех го и го сложих на дивана да легне.
- Мисля, че тази вечер е най-добре да спиш тук. - казах като му гледах сладкото лице.

На другия ден~

Г.Т. на Ник:

Събудих се. Бях с ужасен, нетърпим махмурлук. Просто не знаех къде се намирам. Какво става? Аз дори не пия. Как можах да позволя на мъката ми да ме облее така. Охх, бабоо!!! Защоо! Отново това ужасно чувство за самота. Чудех се, кое ме болеше повече - сърцето за баба или главата, заради махмурлука.
Видях, че Дилан не е вкъщи. Звъннах му.
- Ало? - това не беше неговият глас.
- Кой е? - попитах аз.
- Джейк е. Дилан още спи.
- А какво прави телефона на Дилан в теб?!! - попитах ядосано.
- Спокойно! Просто дойде у нас ии беше уплашен -- от теб..
- От мен?! Защо ще е уплашен от мен?? - не разбирах.
- Не помниш ли какво направи снощи?
- Аз.. не. Какво съм направил? - продължавах да питам объркано.
- По-добре с Дилан да си изясните тези неща. Сега затварям. Ще ти изпратя адреса да дойдеш да го прибереш. Вчера малко не беше на себе си.
- Какво говориш?! Сега добре ли е?
- Да, да добре е. Просто спи. Айде! - затвори телефона.
Станах и се оправих. Изпих един аспирин преди да изляза. Не знам как щях да карам, честно.
Стигнах до адреса, който Джейк ми прати. Почуках.
- Влизай! - отвори ми Джейк.
- Какво му е? Защо изглежда .. така? - беше с разрошена коса и лицето му изглеждаше изтощено, макар и да спеше.
- Амии...пийна в повечко ии затова.. - едвам каза Джейк.
- Как така е пийнал в повечко? Той не пие!
- И ти също, но виж до какво се докара. - побърза да каже Джейк.
- Аз имам причина, която не те засяга. - казах с по-висок тон.
- Дилан също има. Ти!... Но както казах, това ще си го изясните вие.
Изгледах го на криво. Вдигнах Дилан на ръце. Отидох в колата и се запътих към вкъщи.

[...]

Г.Т. на Дилан:

Събудих се. Бях на леглото вкъщи. Как се местих така - нямах си и на представа.
- Дилан! Как си? - попита ме загрижено Ник и се приближи до мен. Аз се изправих в седнало положение.
- Да, добре съм!
- Сигурен ли си?
- Да, наистина! - опитвах се да го убедя. Но аз сам не можех себе си. Тежеше ми. Адски много! Не знаех как да го погледна! Не мога да повярвам какво направих... Изневерих на Ник и на всичкото отгоре...първият ми път... Аз-аз..... Разплаках се.
- Дилан?! Какво ти е? Защо плачеш? - гледаше ме в очите и бършеше сълзите ми. Стоях и го гледах. Как да му кажа..
- Ник...аз..-- подсмърчах..