Дилан и Ник

Част 15

- ....аз.. се уплаших....от теб - пуснах още една сълза. Излъгах го. Заболя ме!
- Миличкият ми! Шшт спокойно! - прегърна ме. - Знаеш, че не съм такъв, не бих ти причинил нещо подобно, ако ти не искаш. Казах ти, че ще те изчакам....когато си готов! - говореше ми той спокойно, докато ме гушкаше. Не можех да повярвам колко е добър с мен, а аз....аз какво направих!! Такъв съм глупак. Как можех да му го причиня?!! Не мога да го прегръщам и в същото време да го лъжа така.
- Ник, аз - разделихме прегръдката си. - трябва да отида до...банята. - казах и отидох. Не знаех как да го гледам в очите. Просто исках да изтрия този момент от живота си! А дори не помня какво съм правил. Трябва да говоря с Джейк. Той трябва да ми обясни!! Звъннах му.
- Ало, Джейк. Можеш ли да говориш? - попитах го аз. Опитвах се да съм тих, за да не ме чуе Ник.
- Да, кажи, какво има?
- Трябва да ми разкажеш какво точно стана....онази нощ. - едвам успях да довърша.
- .... аха... добре - първо помълча малко, но все пак отговори.
- Да дойда у вас?
- Да, ела. Ще е най-добре да го оточним....не искам да заставам между вас с Ник... Впрочем, ти каза ли му?
- Не! Не мога.. не знам как. Исках да знам по-подробно какво е станало, за да знам какво да му обясня. Затова да поговорим.
- Добре..чакам те. - затворихме.
Излязох от банята. Започнах да се обувам.
- Къде отиваш? - попита ме Ник, някак разтревожено.
- Излизам за малко. Ще се прибера скоро. - усмихнах се леко фалшиво и излязох.

Г.Т. на Ник:

Личеше си. Той не искаше да е с мен. Намери си оправдание да излезе. Наистина ли го бях уплашил толкова много?! Може би не иска да ме вижда. Какво направих?!! Оххх... Дилан, Дилан!!

Г.Т. на Джейк:

Хайде Дилан. Теб чакам. Ако можеше не само да говорим, а да останеш при мен за винаги... И това ще стане, но първо да сме сигурни, че Ник повече няма да те потърси.
*звънецът на вратата звънна*
А, ето те и теб.
- Здравей - отворих му и се правех на ”засрамен” от това, което ”се е случило”.
- Здрасти - той влезе.
Седнахме на дивана.
- Нещо за пиене? - предложих аз.
- Не! Не, благодаря. Алкохол у вас -- не ми влияе добре.. - отказа Дилан.
- Добре.... - седнах до него.
- Искам..да ми кажеш точно какво стана онази нощ. Всичко! Окей? Искам да знам...Това наистина е важно за мен, защото....ми беше първият път...и исках да е с Ник. А сега дори не помня какво е било - гледаше в земята, беше потънал от срам и си личеше, че му беше гузно. Не исках да се чувства така. Аз просто исках той да....да е с мен. Сега какво да му разкажа?!!...
- Амии... Виж, ти пийна в повечко. Аз също пих, но бях по-трезвен от теб. Ти..ме целуна, а аз се отдръпнах. Тогава ти продължи, а аз знаех, че не е редно, но беше настоятелен и...сладък за Бога!
- Аз..съжалявам. - сведе глава надолу.
- Хей, хей - повдигнах брадичката му. - Недей! Няма за какво. Това е просто повече алкохол. Да не мислиш, че си единственият, който е допускал тази грешка?!
- Да, но... Ник, ако разбере ще се чувства ужасно. Аз самият сега се чувствам така .. Не знам за него просто...охх
- Разбирам те. - подпрях главата му на рамото си и поставих ръката си на рамото му. - Но мисля, че е най-добре, ако кажеш на Ник. Не трябва да има тайни между вас. А ако те разбере, значи наистина те обича!
Той се изправи и ме погледна в очите. Беше разплакан.
- Може би си прав.
Усмихнах му се леко, като за подкрепа.
- Благодаря..
- За какво? - попитах го аз.
- Затова, че си ми приятел. - прегърна ме. Не можех да повярвам. Как може да му е толкова чисто сърцето. Аз го лъжа и наранявам гаджето му, а той ми благодари....какво се случва?!