Глава шеста Гриър

166 4 0
                                    

Не. Мамка. Му. Няма. Начин.

Можеш ли да използваш фотошоп за реалния живот? Защото това е единственото шибано обяснение за това, което виждах в момента през шпионката си.

Каваноу Уестман. От плът и кръв. Пред вратата ми.

Почукването на вратата прекъсна ленивото ми влачене към кафе машината. Което ще рече, че сега страдах от кофеинова нужда, бях без грим, рошава и изтощена от лежане на дивана, да не говорим, че не се бях къпала през двата дни, които прекарах затворена в апартамента си.

Не можеше да ме види така.

Много пъти си бях фантазирала какво ще стане, когато най-после отново застана лице в лице с Кав. Щях да нося нещо секси и все пак класно. Перфектни прическа, грим, вежди. Щях да се държа небрежно незаинтересовано. Той щеше да осъзнае какво е изпуснал, когато онази нощ ме заряза, изчезвайки, без да каже нито дума.

Мамка му, нямаше никакъв шанс да отворя тази врата. Кав Уестман може да седи в коридора ми цял ден. Няма да отворя.

Но, Кав, това копеле, сякаш прочете мислите ми.

— Отвори вратата, сладурче. Съобщението ти стигна до мен, високо и ясно, с онова, което постна в интернет.

Тихо възклицание се откъсна от устните ми.

— Точно така, знам, че стоиш там. Затова отвори вратата, Гриър.

Дълбокият му, дрезгав глас събуди в мен спомени, които мислех, че отдава съм изтрила от ума си. Но очевидно не бях.

Хукнах към дивана, за да взема телефона си. Налагаше се да напиша съобщение на Бенър. Трябваше да се спра да не изпадна в паника и да свикам спешен спа ден, където да направя всичко, което е нужно, преди да се срещна с него.

Мислите ми изведнъж застинаха. Няма нужда да впечатлявам Кав Уестман. Той не значи нищо за мен. И мога да го докажа още сега, като отворя вратата. Той ще види точно колко не ми дреме за мнението му.

Преди да успея да променя решението си, погледнах надолу към тениската си, за да се убедя, че няма петна от вчерашното кафе, и се пресегнах да отключа вратата, преди да натисна дръжката и да отворя.

В мига, в който вратата се отвори, осъзнах, че съм направила ужасна грешка.

През шпионката изглеждаше много по-различно. На билбордовете и плакатите на филмите му из целия град изглеждаше като пълен непознат. Но Кав от плът и кръв?

Порочно момичеDonde viven las historias. Descúbrelo ahora