Порочно момиче

Глава втора Кав

 — Мамка му, Уестман! Мисля, че разби скапаното ми лице.

Не бях, но Пейтън де Лонг бе путьо, който би сметнал и женски шамар за болезнен. Ако се бях опитал да разбия лицето му, точно сега щеше да е на път към спешното отделение, а не да реве заради кървящия си нос.

Вече не ми беше позволено да раздавам истински удари на снимачната площадка, но понякога, за някои мъже, се налагаше да направя изключение. Не бях чувал името й от години, но проклет да съм, ако позволя на шибаняк като този да окаля името й.

— Тогава си дръж скапаната уста затворена и се научи на малко маниери — говорех умишлено тихо, позволявайки му да чуе ръмженето в гласа ми, докато се надявах да не се напикае от страх пред мен.

Холивудски задници. Не знаеха нищо за шибания реален живот. И сега аз бях един от тях. Успях да се спра навреме и да не мисля как щеше да се развие животът ми, ако бях избрал друг път.

Мич Старк, директорът, който ме накара да се пробвам като истински актьор, забърза към мен.

— Ако вие двамата не можете да се разберете сами, без състезание по надпикаване, то аз ще ви смъкна на земята, така че хич няма да ви хареса. Когато приключа, никой от вас вече няма да може да си намери свястна роля.

— Той започна.

Юмруците ме сърбяха да ударя отново Де Лонг. Фасетите му щяха да изглеждат много по-добре разпилени по пода.

Единствената причина да приема тази роля беше Мич. Де Лонг беше неприятно по-късно допълнение към кастинга и бих предпочел до края на живота си да ям шунка от консерва и да спя в колата си, отколкото да направя друг филм с него.

— Приключих тук. — Без да губя нито миг повече с Де Лонг, аз се отдалечих, а директорът ме следваше плътно по петите.

— Нима ми обръщаш гръб, момче?

Мич беше един от двамата души на света, които можеха да ми говорят така. За мъж в края на шейсетте си години той се движеше със завидна бързина, докато ме следваше по прашния път.

Добре. Това значеше, че не се налага да намалявам темпото си.

— Мислех, че си спрял със заплахите, старче.

Мощта на ледения му поглед можеше да накара всеки актьор да си забрави репликата, но аз отказвах да се боя от него. Той се покатери след мен по стълбичките, а вратата се блъсна в стената на караваната, щом я отворих рязко, преди да вляза вътре.