Порочно момиче

Глава тридесет и четвърта Кав

Брилянтната светлина на сутрешното слънце проникваше през прозореца, но не това ме събуди.

Бяха високите гласове, огласящи къщата.

— Къде е тя, по дяволите? — изкрещя ядосано гласът.

Хуан се опитваше да запази усамотението ни, тъй като спореше с някой.

— Г-н Карас, съжалявам, но трябва да изчакате...

— Мамка му, няма начин. Къде са те?

По дяволите.

Времето ми изтече. Балонът ни щеше всеки момент да се спука под силата на ядрена експлозия, а Крейтън Карас вероятно щеше да опита да ме убие.

Нямаше да се преклоня пред него. Може да не бях милиардер, но отдавна мина времето, в което нямах собствени пари и власт.

Гриър седна, косата й бе пълна каша, и премигна няколко пъти.

— Какво става, по дяволите? Това да не би да е брат ми?

— Да.

Обвих ръка около раменете й, едва спирайки се да не я разтърся. Налагаше се да сложа картите си на масата, но нямах достатъчно време, че да го направя като хората. Единствено можех да кажа едно нещо, което вероятно щеше да има някакво значение.

— Каквото и да ти каже той, искам да знаеш, че съм влюбен в теб, Гриър. Само това има значение.

— Какво каза? — попита тя, очите й се разшириха от шок, а в гласа й се долавяше недоверие.

— Обичам те. Ти си моя. И дори Крейтън Шибания Карас няма да ни раздели.

Страст лъхаше от всяка моя дума и се надявах, че тя е готова за това, което щеше да се случи. Пресегнах се и грабнах шортите си от пода. Тъкмо ги закопчавах, когато вратата се отвори с трясък и Крейтън Карас нахълта вътре.

Грабнах роклята на Гриър и й я хвърлих, преди да се обърна към Карас.

— Мамка му, излез оттук, за да може сестра ти да се облече.

— По дяволите, не си позволявай да ми говориш така, момче. Изчезваш оттук. Край. Получаваш еднопосочен билет към Холивуд и вън от живота й.

— Крей, какво правиш тук, по дяволите? — попита Гриър, докато навличаше роклята изпод чаршафа. — Определено не си поканен на това пътуване, а и беше твоя идея да се скатаваме, затова се скатаваме. Не можеш да връхлиташ тук и да започваш да крещиш като някой умопобъркан.

— Това беше преди да науча кой е той в действителност. — Карас погледна първо сестра си, а после към мен, преди да пусне бомбата. — Следиш я от години.

— Не е така, както изглежда, Кав. Познавам го отпреди и...

— Познаваш го отпреди, защото му е било наредено да те следва. Не да се сближава с теб, просто да те следва.

Не откъсвах поглед от Гриър и на мига видях объркването й.

— Какво? — Гласът й бе едва доловим.

Карас проговори отново, но аз не откъсвах погледа си от нея.

— Преди три години ти си била работа за него, Гриър. Неговата шибана работа за семейството. Той е един от мъжете, които Доменик Кассо е изпратил да те пазят без знанието ни.

Объркването се превърна в разбиране, след като парченцата пъзел започнаха да се сглобяват в ума й.

— Мафията? Това семейство?

Цялото ми тяло се напрегна, докато чаках реакцията й.

— Да, мафията. — Карас направи още една крачка напред. — Не е направил друго, освен да те лъже още от първия ден, в който сте се срещнали.

— Това е шибана лъжа. — Тонът ми бе толкова твърд, колкото и неговия.

Карас ме погледна свирепо.

— По дяволите, ако не е. Защо не й кажеш истинското си име, Кав. Защото определено не е Каваноу Уестман.

От устните на Гриър се изплъзна задавен звук и вниманието ми се насочи отново към нея.

— Какво? — Цялото щастие и лекотата, които бяха станали нейна втора природа, докато бяхме в тази къща, изчезнаха, разбити от реалността.

Нямаше какво друго да направя, освен да призная истината.

— Името ми е Каваноу Кассо.

— Това значи ли... — Умът на Гриър бе прекалено бърз, за да е за нейно добро, а брат й... нейният полубрат, трябва да поясня, тъй като имаха само обща майка... беше повече от доволен да нанесе финалния удар върху доверието, което тепърва преоткривахме.

— Той е шибаният ми полубрат. Доменик Кассо е както мой баща, така и негов.

Историята на Кав и Гриър продължава в „Порочна любов".