Порочно момиче

Глава двадесет и шест Кав

Е, това не стана така, както го планирах. Понесох мъртво пияната Гриър от количката за голф към входната врата на къщата. Не очаквах, че първият път, в който я нося през прага, ще бъде при такива обстоятелства.

Тя беше толкова отрязана, че постоянно губеше съзнание. Да се опитвам да я държа, докато подскачаме върху голф количката, беше изживяване, което нямах желание да повторя. Вината ме прояждаше, тъй като знаех, че аз съм причината да изпие още три маргарити.

— Гриър, трябва да те подготвим за леглото.

— Не ми дреме. Искам да спя. — Думите й се сливаха и тя звучеше адски млада.

Поставих я на леглото, свалих блузата й и смъкнах полата по бедрата й. Думите й от по-рано, че не носи бикини, проблеснаха в ума ми, заедно с всички порочни неща, които исках да правя с тази жена. Неща, които исках да правя с нея от години.

Но и двамата знаехме, че днес адски преебах нещата. На върха на езика ми беше да й кажа всичко, но просто не можах да го направя. Не можех да понеса да гледам как блясъкът изчезва от погледа й, щом се изправи пред истината.

Пъхнах я под завивката и тя се сви на една страна с лице към прозореца, където щеше да се събуди от блясъка на слънцето на сутринта.

Още един ден с нея и нищо друго не бе гарантирано. Взех дрехите й от пода и ги отнесох в гардеробната, преди да потърся телефона си.

Съобщения от агента ми, от директора, с който смятах да работя, и... от Крейтън Карас. Знаех си, че няма да му отнеме много да ме издири. Малката му сестричка беше оставена на моите грижи, а той ми приличаше на човек готов да убива, за да я защити.

Е, значи ставахме двама.

Игнорирах съобщението и пъхнах телефона си под купчина от мъжки бански и тениски.

Щях да защитя Гриър от всяка заплаха, която можеше да се изпречи на пътя й, но как, по дяволите, да я защитя от мен самия? Искаше ми се да кажа, че съм добър човек, но никога не бях могъл с чисто сърце да кажа такова нещо. За доброто на Гриър ми се искаше да мога.

Колко голям егоист можех да бъда? Наистина ли щях да взема това, което желаех, без да се интересувам от последствията? Досега правех именно това. И точно това бях направил, когато стъпих на самолета от Ел Ей, след като Пейтън де Лонг заговори за съобщението й.

Повече от всеки зная, че когато действаш, без да мислиш, последствията са моментални и болезнени. Болка, която не исках да причиня на жената, спяща на крачка от мен.

Мамка му. Ще ми се наложи да я пусна да си отиде.

Тази мисъл бе моментално последвана от: „Само през мъртвото ми тяло".