Порочно момиче

Глава седемнадесета Кав

Този шибан скапаняк Кенън ни остави в една частна авиационна сграда, откъдето друг шофьор ни откара на пистата и се качихме на черния самолет на „Карас Интернешънъл". Когато пристигнах, бях намислил да кача Гриър на собствения си самолет и да я отведа някъде, където да я впечатля.

За миг бях забравил, че си имам вземане-даване с жена, която вероятно никога не е летяла в туристическа класа, и личният самолет беше поредното нормално нещо в живота й. Какво бих могъл да й дам, което не е имала преди? Този въпрос се въртеше в ума ми, докато стюардесата пристигна с питиетата ни и нещо за хапване. Гриър обърна своя джин с тоник сякаш беше вода.

— Добре ли си, скъпа?

Тя мълча през целия път към летището, докато двамата с Кенън си мятахме ками. Мълчанието й ме изнервяше до крайност. Дали не бе решила, че да е разпъвана от пресата заради мен не си струва? Мамка му. Нямаше да я пусна, затова щеше да ни се наложи да разберем как да се справим с този проблем.

Бягството ни в тропическия рай беше само временно решение. И, честно казано, не разбирах защо репутацията й е толкова важна за инвеститорите в компаниите на брат й.

— Гриър, добре ли си? — попитах отново, защото последният ми въпрос остана без отговор. Изгубила се бе в мислите си, но думите ми най-после стигнаха до нея.

Тя отпусна хватката си около чашата, само за да я стисне по-силно след миг.

— Добре съм. Просто... мисля си колко луд стана животът ми. От това да работя шестнадесет, дори осемнадесет часа на ден, сега се оказах безработна. А и това тук. Последните дни са някак нереални и все още се опитвам да премисля всичко.

— Искаш ли да се върнем? — Пилотът тъкмо започваше да набира скорост по пистата, и ако щяхме да променяме плана, трябваше да го направим веднага.

Тя поклати глава.

— Не. Наистина не искам да се връщам. Това е една от частите, за които се опитвам да не изпитвам вина.

Обвих ръка около раменете й и я целунах по челото.

— Защо се чувстваш виновна?

— Защото бягството с частния самолет на брат ми ме кара да изглеждам като разглезена малка принцеса, каквато не съм, и каквато никога няма да бъда. — Тя спря за миг, преди да добави: — Но също така съм и алчна, защото искам да избягам далеч заедно с теб и да оставя светът далеч зад нас. Няма да ни се налага да се занимаваме с простотии за няколко дни и просто ще можем да се позабавляваме.