Порочно момиче

Глава първа Гриър

Глава първа

Гриър

Правили ли сте нещо, за което знаете, че е много лоша идея, но най-добрият ви приятел ви предизвиква, а ликьорът, изгарящ стомаха ви, унищожава всяко притеснение от предстоящите усложнения? Да, аз го направих миналата нощ и напиването не беше единственото, за което съжалявам. О, не, аз съм от типа момичета всичко или нищо. Щеше да е най-добре да е нищо.

— О, боже мой, Би, трябва да го поправиш. Мамка му! Мамка му! Мамка му! Ще ме уволнят заради това! — От думите ми лъхаше паника, изръмжах и забивах пръсти в пиянски рошавата си коса.

Най-добрата ми приятелка Бенър, кръстена така от своя баща зубър, чийто любим герой от комиксите беше Брус Бенър, наведе глава настрани, докато изучаваше екрана на телефона си. Трепвайки, тя погледна нагоре.

Знаех какво ще каже още преди да си е отворила устата. Бях преебана.

— Съжалявам, скъпа, но не може да го оправим. Вече е повече от непоправимо. Има си причина да се нарича вирус. Дори да го изтрия от сайта, вече е бил споделен хиляди пъти.

Сринах се на дивана, сякаш костите ми се бяха превърнали в желе.

— Прецаках живота си — простенах и сложих ръце на очите си, сякаш това щеше да промени с нещо лошия избор, който бях направила.

— Провери ли си имейла?

Надникнах изпод ръката си към нея като малко дете, което гледа филм на ужасите през разтворените си пръсти, надявайки се, че това ще му попречи да се изплаши. Мозъкът ми все още бе на пихтия след напиването, затова не успях да разбера напълно какво ми говори.

— Да си проверя имейла за писмото от високомерната ми лъскава адвокатска кантора, с което ме уведомяват, че съм уволнена? Не, не съм проверила. — Обикновено следях много стриктно служебната си поща, но точно сега ме беше прекалено шубе, че да я отворя.

Бенър постави телефона си с екрана нагоре на сивата масичка за кафе между нас.

— Не онзи акаунт — каза тя и подпъхна един крак под себе си върху дивана. — Другият, който е за останалите ти имейли. О, и не забравяй директните съобщения към Туитър.

Спомените ми от изминалата нощ бяха леко мъгляви, но някои определени неща блеснаха в мозъка ми в живи цветове. Като нелепата парола, която измислих за акаунта си ГриърСтрахотнатаКучкаКарас@rockyorface.com и новия ми Туитър акаунт, който носеше същото име. Вдигнах ръка, покривайки отново очите си.