Порочно момиче

Глава петнадесета Кав

Като обвих ръката на Гриър около дръжката на пистолета, се зачудих дали не правя огромна грешка.

Но къде да заведеш момиче, което е ходило на какви ли не срещи? Ако си на мое място, ще я заведеш на стрелбище, за да удариш с един куршум два заека... Гриър щеше да види колко страхотни умения имах и щеше да научи нещо полезно.

— Значи просто дърпам спусъка? — извика тя, а гласът й бе по-висок, тъй като на ушите си имаше шумоизолиращи слушалки.

— Стисни — казах аз. — Трябва ти само леко натискане на спусъка. — Демонстрирах й с пръста ми, а тя прехапа устни, концентрирайки се върху целта.

След тридесет минути ускорен курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие най-после стигнахме до забавната част. Или поне се надявах да е забавна за нея.

Тя натисна спусъка, но не подскочи при изстрела. Добър знак. На мишената нямаше дупка, затова знаех, че е пропуснала.

— Опитай отново. Този път по-ниско.

Тя отново натисна спусъка и този път направи дупка в гърдите на жълтия мъж, висящ в другия край на залата. Гриър пусна предпазителя, сложи пистолета на рафта пред нея и смъкна слушалките си.

— Успях! — Пляскайки с ръце и подскачайки, тя изглеждаше много по-млада от двадесет и шестте си години и прекалено невинна, че да я въвличам в живота си. И все пак смятах да го сторя.

— Адски добър изстрел, сладурче. Искаш ли да пробваш още един?

Тя погледна от мен към деветмилиметровия „Зиг Зауер".

— Разбира се, защо не?

— Имаш доста амуниции, затова може да ги използваш всичките.

— Добре. Нека да го направим. — На лицето й се четеше вълнение и някакво чувство стегна гърдите ми.

Щом отново сложи слушалките на ушите си, тя напълни още амуниции в пълнителя и го зареди. След като уцели още няколко пъти целта, отново остави пистолета си, а в очите й танцуваше вълнение.

— Искам да видя как стреляш ти, Холивуд.

Ухилих се на прякора, който използва, и я приковах към стената на кабинката ни за стрелба. Залата беше празна, тъй като наех цялото стрелбище за няколко часа, за да може да се усамотим.

— Холивуд, а? — Наведох се към нея, дразнейки и двама ни, като потърквах устни в нейните.

Дланите на Гриър се прокраднаха по гърдите ми, докато не обви ръце около тила ми.

— Изглежда ми подходящ — прошепна, а гласът й започна да става дрезгав.

— Точно сега ще ти позволя да ме наричаш както пожелаеш, скъпа. Но когато тази нощ съм вътре в теб, искам да стенеш името ми.

— Предполагам, че ще видим дали ще се случи.

— Това е гарантирано, а не вероятно.

— Така казваш ти.

— Така знам аз.

— Смяташ ли да ме дразниш още, или вече ще ме целунеш? — попита тя.

— Ще правя каквото си поискам... както правя винаги.

А точно сега исках усмивката й, не просто устата й. Исках от нея да се излъчва топлина и енергия. Мамка му, просто исках нея. Всичко, което беше, и я исках повече, отколкото някога бях искал нещо в живота си. Нямаше да пропилея този втори шанс, който ми бе даден. Но ако се случеше, щях да поискам трети. И четвърти. Колкото е нужно, за да направя онова, с което да я заслужа.

Но на Гриър й писна да ме чака да направя своя ход, затова дръпна главата ми надолу към нея и взе целувката, с която я изкушавах.

Поех контрола, хванах брадичката й и наклоних главата й настрани. Коленете ми се плъзнаха между бедрата й и тя се притисна към тях. Бързо чукане на стрелбището изглеждаше като идеалния план... докато телефонът не завибрира в джоба ми. Игнорирах го, но той зазвъня отново.

Отдръпвайки се леко, погледнах екрана. Блокирано обаждане. Списъкът с хората, които знаеха този номер, бе малък, което ме оставяше с няколко възможности, някой доста по-неприятни от други.

— Трябва да вдигна, скъпа — казах, отстъпвайки назад. — Може да отнеме няколко минути. — Тя погледна към пистолета и към мишената. — Не стреляй по нищо, докато не се върна.

Въртейки очи, Гриър се обърна и започна да издърпва мишената.

Излязох навън и вдигнах телефона.

— Казвай. Какво искаш?

Гласът на другия край на телефонната линия бе прекалено познат.

— Знаеш какво искам, Кав.