Порочно момиче

Глава дванадесета Кав

Докато седях в бара с Гриър и приятелката й, нямаше как да не си спомня за първия път, когато излязох на бар с жената, която сега седеше до мен и се опитваше да остави повече разстояние помежду ни. Това, което не разбираше, бе, че шансът й да стои далеч от мен вече го нямаше. Тя го изпусна в мига, в който за пръв път обви ръка около члена ми.

Вторите ни питиета пристигнаха и спомените изплуваха в ума ми, докато Гриър и Бенър се шегуваха една с друга през масата...

* * *

Знаех, че идеята е лоша още преди да мина през вратата. Нямах място в този бар с тази жена под ръка. Разбира се, това беше студентски купон в „Дупка в стената", но аз бях единственият мъж тук без риза с логото на колежа и надуто его, подхранвано от парите на мама и татко.

И все пак, ето ме тук, тъй като очевидно бях готов да последвам Гриър навсякъде, дори и в закътания ъгъл на стаята. Джинсите обгръщаха заобленото й задниче и не бях единственият, който го забелязваше. Метнах зъл поглед на един кльощав дребен тъпанар, който подскачаше из стаята само и само да я гледа. Когато най-после осъзна, че съм го забелязал, побърза да се изпари.

„Точно така, хлапе. Тя е извън категорията ти." Мамка му, тя беше извън моята категория, но нямаше да позволя на това да ме обезсърчава.

Не ми дремеше за погледите, които получаваше Гриър. Тя заслужаваше всеки един от тях, въпреки че дори не го осъзнаваше. Но аз не бях толкова разсеян колкото нея. Собственическите ми инстинкти улавяха всеки поглед, насочен към задника й. Можеше и да гледат, но тя беше моят.

Макар че всъщност не беше, и се самозалъгвах, вярвайки, че някога би могла да бъде.

Аз бях прост работник. А тя принцеса с тръстов фонд.

Вниманието, което я следваше, неминуемо се насочваше към мен. Шок. Погледи от типа „Какво, по дяволите, прави тя с него?". Срещнах погледа на още един дребен смотаняк, предизвиквайки го да се пробва. Той не посмя. Никой от тях не посмя. Те дори не знаеха как да си изцапат ръцете.

В това число бе и принцесата до мен. Но защо това в нея не ме ядосваше? „Защото искаш да си в нея", прошепна вътрешния ми глас. И беше прав. Не биваше да съм така пленен от това момиче, но беше невъзможно. Тя беше като проклет магнит и не можех да стоя далеч от нея, макар че трябваше.