Порочно момиче

Глава тридесет и втора Кав

Метнах Гриър на леглото и тялото й се отпусна странично върху завивките. Нещата, които бях приготвил по-рано, сега бяха в нощното шкафче. Въже. Лубрикант. Черно домино. Измъкнах ги от шкафа и ги сложих отгоре.

Никога не се бях срамувал от ексцентричностите си, но през всичките тези години се чудех как ли ще реагира Гриър на тях. И заключението беше... мамка му, тя е перфектна. Погледът й се насочи надолу и очите й се разшириха, щом видя въжето.

— Какво ще правиш с това?

— Без въпроси. Жълто да забавя и червено да спра. Разбра ли?

Внимателно изучавах реакциите й, доволен от това как тя се задъха, а кожата й се изчерви. Обвих с ръка полата на роклята й и я дръпнах нагоре по тялото й.

— Вдигни ръце.

Гриър не се поколеба, следвайки нарежданията ми, сякаш бе родена за това. Членът ми стана още по-твърд само при вида на голата й кожа.

— Никакви банели или сутиен? Наистина си порочно момиче.

Тя отвори уста да каже нещо, но я затвори, без от нея да излезе звук.

— Можеш да говориш, скъпа. Просто не е позволено да задаваш въпроси за това какво ще правя с теб.

Порочна усмивка изви устните й.

— Исках да имаш лесен достъп.

— Винаги съм знаел, че си брилянтна, жено.

Бузите й се зачервиха още повече от комплимента ми и ми се прииска да видя как цветът се разпростира по цялото й тяло.

Взех въжето и го размотах. Не беше точно по моите стандарти, но щеше да свърши работа. Исках тя да види точно какво е да бъде вързана и оставена на милостта ми.

Заобиколих леглото, хванах китките й една до друга и омотах около тях мекото въже, след това няколко пъти между китките й, а останалата част от него използвах, за да я завържа в средата на рамката на леглото. Имаше достатъчно възможност да мърда леко, но не прекалено, и ако пожелаех, можех да я обръщам по гръб или по корем, без да добавям напрежение към ръцете й.

Погледнах лицето й, виждайки разширения й нетърпелив поглед. Надолу зърната на гърдите й се бяха стегнали в перфектни, твърди връхчета. Краката й се извиваха над ръба на леглото, готови да ме допуснат между тях да я взема.

— Толкова си красива, така завързана за мен. Как се чувстваш?

Розовината се разпростря от лицето надолу към гърдите й и аз последвах пътя й с пръст, гледайки я как потръпва, преди да ми отговори.

— Развълнувана. Нервна. Май?

— Нервна, защото мога да правя с теб каквото пожелая? Развълнувана, защото знаеш, че ще те накарам да свършиш по-силно от който и да е друг път преди?

— Да — прошепна тя.

— Умно момиче.