Порочно момиче

Глава осма Гриър

О. Боже. Мой. Какво, по дяволите, направих?

- Погледни ме!

Дрезгавият глас на Кав проникна през хаоса от мисли в главата ми, откъсвайки ме от удивителния оргазъм, който тъкмо бях преживяла. Заповедта му бе същата, която изрече, преди да плъзне перфектния си пенис в мен, и все пак, този път, не можех да го погледна.

Бутнах с ръце раменете му.

- Трябва да сляза.

Хватката му се стегна и беше очевидно, че нямаше да отида никъде, докато той не реши да ме пусне.

- Гриър, мамка му, погледни ме!

Когато не отговорих и не се подчиних, ръката на Кав обгърна лицето ми и нямах друг избор, освен да се подчиня.

- Пусни ме долу.

- Не.

Истеричен смях се изтръгна от устните ми.

- Нямаш право да ми казваш „не". Пусни ме долу, по дяволите!

Той поклати глава и ако не се тревожех, че може да падна на пода, бих изтрила самодоволната му усмивка с шамар.

- Най-после те получих там, където те искам, и нямам намерение да те пусна, преди да съм готов.

- Където ме искаш? Върху члена ти? Можеше да ме имаш там преди три години, но и двамата знаем как завърши всичко.

Извих се срещу него и вътрешните ми мускули се стегнаха, когато усетих пениса му вътре в себе си. Няма ли намерение да омекне?

Кав стегна хватката си върху лицето ми.

- Има адски много неща, които не знаеш, Гриър.

Очите ми се извиха толкова силно, че се учудих, че не се нараних.

- Разбира се, че не знам, тъй като не се задържа тук достатъчно дълго, че да кажеш едно сбогом, пък камо ли да ми обясниш каквото и да е било.

Един мускул трепна на челюстта му и ми се прииска да ме пусне най-после на пода, за да не съм принудена да гледам всяка промяна в изражението му. Бях свръх пренатоварена от Кав, а нямаше къде да избягам, докато той ме държеше нанизана на члена си. Буквално бях притисната между пениса и стената. Бенър никога нямаше да спре да ми се подиграва за това, като научи.

Зачаках отговора му, тъй като наистина нямах избор по този въпрос. Но този, който получих, не беше приемлив.