Порочно момиче

Глава пета Кав

Меките кожени седалки на частния ми самолет, с който летях сега, бяха коренно различни от мъничката седалка, в която се бях сврял, докато пътувах в туристическата класа на самолета за Ел Ей, с всичките ми костюми, натъпкани в два сака. През последните три години избягвах Ню Йорк, провеждах интервютата си на западния бряг, но сега се връщах, и то със стил.

Такъв, с какъвто Гриър Карас обикновено бе привикнала. Чудех се дали някога е летяла в туристическа класа. Вероятно не.

Последния път, когато я видях, нямаше никакъв начин да й подсигуря подобен начин на живот. Беше забавно как се променяха нещата. И все пак някои оставаха същите. Като например Гриър и нейният стил „заковавам топки за стената".

Засмях се, държейки чаша с „Краун Кола", докато си спомних за първия път, в който бяхме говорили...

* * *

Дебелите подметки на работните ми ботуши тропаха доста силно по мраморния под, въпреки непрестанното бърборене в студентското кафене. Децата тук не бяха много по-млади от мен, но, по дяволите, чувствах се като старец.

Разбира се, видях я, преди да се наредя на опашката. Гриър Карас, сестрата на известния милиардер. Но не затова не можех да откъсна погледа си от нея. Беше невъзможно да не я гледа човек. Толкова красива, че те кара да се чувстваш все едно едновременно да се те ударили в стомаха и сритали в топките.

Дадох поръчката си. Черно кафе. Не някое от онези фру-фру латета, които студентите по право пиеха по цял ден. В мига, в който хванах чашата в ръка, погледът ми се насочи обратно към нея. Гъста тъмна коса, блестящи тъмни очи, нежна гладка кожа, поразително тяло с изваяно задниче и страхотни цици. Първокласна мацка от горе до долу.

Освен това 99% от времето беше тотално разсеяна. Мъжете, които зяпаха задника й, се отърваваха напълно незабелязани, както и останалите мацки, които й мятаха убийствени погледи, щом мъжете им не се сдържаха да я огледат добре, когато минава покрай тях. Смехът й бе по-шумен от този на повечето момичета, сякаш просто не й дремеше кой ще я чуе, тъй като просто не можеше да го потисне. Страхотен смях.

За три дни прекарах много повече време в това лъскаво кафене, отколкото би трябвало. Трябваше да ходя в дупката от другата страна на улицата, където ходеха всички колеги от поддръжката и портиерите, но просто не можех да стоя далеч от нея. Три дни, преди да осъзная, че така перфектната Гриър не е чак толкова разсеяна.