Глава девета Гриър

143 4 0
                                    

Думите на Кав ехтяха в главата ми, докато се подготвях за интервю с клиента ми. Никога преди не бях ходила на остров Райкърс и ако Крейтън разбереше какви ги върша, щеше да ми сложи 24-часова охрана, седем дни в седмицата. Когато шофьорът ме накара да потвърдя два пъти адреса, на който отивахме, знаех, че е само въпрос на време преди брат ми да разбере.

Шофьорът ми, този клюкар, веднага му бе написал съобщение и телефонът ми иззвъня.

— Моля те, кажи ми, че не си поискала току-що от Ед да те закара до остров Райкърс, Гриър.

Поглеждайки лошо към доносника, изрекох само с устни „Сериозно ли?".

— Здравей и на теб, скъпи братко, как си? Аз съм добре. Заела съм се с един свой проект, над който работех, преди да напусна работата си, откъдето не ме уволниха, тъй като се страхуват от теб.

— Гриър... — Ръмженето на Крейтън се понесе по линията и можех да чуя гласовете на работници и някой, раздаващ заповеди на заден план.

Наистина не ми се искаше да започваме със същата тема като преди, затова насочих разговора към нещо, за което се надявах, че ще привлече вниманието му.

— Как е Холи? Бебешкото й коремче изглежда много сладко от това, което видях на снимките онлайн.

— Дори не се опитвай да смениш темата.

План? Провал.

— Сериозно, Крей. Работя. Не е голяма работа. Там охраната е стабилна и не съм изложена на никаква опасност. Просто. Се. Спри.

— Ако точно сега бях в града, щях сам да дойда с теб. Ще вземеш Ед вътре с теб. Няма да поемам рискове с безопасността ти. Кой, по дяволите, смяташ да интервюираш? Да не говорим, че имаме да обсъждаме куп други проблеми. Като защо изведнъж реши в свободното си време да се занимаваш с правата на затворниците.

— Ще гледам Ед да влезе вътре с мен. Няма да съм сама. Не съм тъпа.

В същия момент колата потегли и официално бяхме на път към Райкърс. Господи, надявах се това да не е още едно лошо решение, наред с останалите, които взимах напоследък.

— Знаеш, че се тревожа за теб.

— Знам, но би трябвало да се тревожиш за жена си и за бебето, което е на път.

Този път смяната на темата ми проработи.

— Холи е добре. Дори сияе. Смятам да я държа боса и бременна, докато мога.

Порочно момичеWhere stories live. Discover now