Порочно момиче

Глава двадесет и девета Гриър

— Това е морска крава! — Гласът ми звучеше като на малко дете, което разкъсва опаковката на коледния си подарък, когато посочих към огромната сива форма под повърхността на водата.

Хуан веднага намали и насочи лодката натам.

— Искате ли да поплувате с нея?

Кав веднага предвиди отговора ми.

— От теб зависи, скъпа.

Грабнах очилата и шнорхела си. Вече дузина пъти влизахме и излизахме от водата и вече започнах да се изтощавам. Но за морска крава, много ясно, по дяволите, исках да вляза във водата и да плувам с нея. Вече бяхме видели дънна акула, морска котка, морски костенурки, октопод и много видове риби, но морска крава? Само вида на голямото сиво тяло ми напомни групата ми в детската градина осинови една. Кой друг клас би направил подобно нещо?

— Приемам това за „да" — каза Кав, когато сложих маската на главата си за седми път този ден.

— Приеми го за огромно „да". — Сложих плавниците на краката си и се плъзнах във водата, преди Хуан да изкрещи предупреждението си.

Вече плувах напред, когато чух втория плисък на вода зад себе си, което трябваше да е Кав, но бях прекалено развълнувана, за да го чакам. Все пак говорим за морска крава. Тя беше на няколко метра от мен, затова се гмурнах, искайки да я видя по-отблизо, като внимавах да духам в шнорхела, за да не погълна вода.

Вътрешно изписках, когато осъзнах, че кравите са две. Майка и малко плуваха заедно и бях запленена от гледката. Да ги видя на живо беше невероятно. Те бяха толкова големи, шантаво изглеждащи и напълно гальовни.

Знаейки, че не бива да се приближавам, аз се борех да остана на място, вместо да последвам инстинкта си и да се приближа.

До мен се появи нещо оранжево... взетия назаем костюм за гмуркане на Кав. Той беше адски добър плувец и цял ден се канех да го попитам дали не тренира за някаква роля във филм, в която се изисква да е във водата, тъй като, когато го бях проверявала в Гугъл, никога не бях попадала на подобна информация.

Започнах да махам развълнувано с ръце, но той определено не споделяше вълнението ми от гледката. Имайки нужда да си поема дъх, аз изплувах на повърхността. В същия миг Кав се появи до мен. Той издърпа шнорхела от устата си и каза: