Порочно момиче

Глава трета Гриър

Слязох на Източна и 53-та и влязох в сградата, в която се помещаваше „Стърлинг и Мичълс". Кълна се, дори охраната ме гледаше странно. Не би трябвало да съм изненадана. Аз бях интернет сензация.

Крейтън ме държеше далеч от пресата с години, но дори той не успя да предотврати тази катастрофа, а бях убедена, че е опитал, макар че продължавах да препращам обажданията му към гласовата поща. Както винаги, нещо направено в интернет пространството не можеше да бъде поправено. Брат ми го знаеше толкова добре, колкото и всички останали.

Нямаше какво друго да сторя, освен да се стегна и да премина през сиво-бялото мраморно фоайе в най-консервативната си пола, докато токчетата ми потракваха при всяка моя стъпка. Можеше да не успея да задържа работата си, но щях на всяка цена да запазя достойнството си.

Когато приближих баджа си до панела, лампичката светна в зелено и асансьорът се отвори пред мен. Изненадах се и се обнадеждих, тъй като, ако бях уволнена, нямаше да мога да стигна до офиса си. Това беше много ефективна мярка, ако не желаеш да се срещаш с хора, с които не искаш да общуваш.

Асансьорът изглеждаше още по-болезнено бавен от обикновено, докато се изкачвах до четиридесет и седмия етаж, давайки ми прекалено много време да премисля ситуацията в ума си. Толкова съм прецакана.

Стените от черешово дърво ме поздравиха щом пристъпих на етажа с фалшива самоувереност, вирнала брадичка. Автоматичната усмивка на рецепционистката изчезна, щом осъзна коя съм.

Името й беше Джейд и тя започна работа тук по същото време, по което и аз. Имахме рожден ден на един и същи ден, обожавахме кънтри музиката на Холи Уикс и Боун Трашър, и при различни обстоятелства можех да съм нея. Тя ходеше в колеж вечер, а през деня работеше тук и отглеждаше сама детето си, след като гаджето й изчезна, без да й каже нито дума.

Бях се опитала да я убедя да ми позволи да изпратя хрътките на Крейтън след жалкия задник, за да може да му поиска издръжка, но Джейд полудя, когато й го предложих. Кълнеше се, че липсата му е най-доброто, което може да й се случи, и не иска да го вижда, макар и всяка среща да завършва с чек за издръжка.

Джейд се огледа във всички посоки в празното фоайе, а аз усетих, че се кани да ми изнесе лекция.

— Сериозно, Гри, какво, по дяволите, си мислеше? Да не искаш да те уволнят?

В този миг ме заля вълна от вина. Джейд си скъсваше задника от работа, а ето ме мен, рискувайки всичко, защото съм решила, че е добра идея двете с Бенър да се удавим в джин, след като бях видяла гаджето ми да чука задника на някаква кльощава червенокоска.