Порочно момиче

Глава двадесет и седем Гриър

Тост. Това беше последният спомен, който на сутринта успях да повикам в съзнанието си. Още едно доказателство, че с алкохола никога няма да станем приятели. Наистина се налагаше да поработя над това. Дори парчетата сладко ухаещ ананас сякаш ми се присмиваха от чинията на масата.

Съсредоточих се върху хляба и шунката. Защо тостерът е толкова адски шумен? Не би ли трябвало традиционната сутрин след препиване да бъде по-тиха? Главата ми пулсираше и все пак не можех да накарам някой спомен от предишната нощ да се появи в ума ми.

Толкова бях прецакана. Дали щеше да ми е от помощ, ако знаех предварително? Имам предвид, влизайки във всичко това с широко отворени очи можеше да намали болката, когато Кав реши да стъпче сърцето ми под холивудския си ботуш.

Никакви очаквания, не спирах да си повтарям. Това беше разковничето. Спомняйки си сделката, която сключихме вчера, реших, че това бе единствениятт начин да се предпазя. Щях да се преструвам. Да се преструвам, че не ме бе грижа, че Кав имаше тайни от мен. Да се преструвам, че не бях опасно близо до това да свикна да го имам до себе си. Да се преструвам, че бях доволна от всичко това.

Пуснах хляба и посегнах към портокаловия си сок. Беше свеж, сладък и прясно изстискан, но въпреки това в устата си още усещах неприятен вкус.

- Ще оживееш ли?

Кав ме беше наблюдавал докато се наслаждаваше на нормалната си закуска, когато завлякох задника си от леглото, след като слънцето блестеше толкова силно, че не успях да продължа да спя.

Благодаря ти за прекрасния изгрев, Белиз, но нека поработим над това всяко нещо да си има граници.

След като отпих още една глътка от портокаловия си сок и оставих чашата на масата, отговорих на въпроса на Кав.

- Ще оживея. - Никой от нас не спомена миналата нощ и си казах, че това е един вид примирие. И двамата щяхме да се придържаме към плана с престорената фантазия на Гриър.

- Има ли нещо определено, което искаш да правим днес?

Като се замислих за нещо, което би изискало някакви движения, стомахът ми се обърна бунтовно.

- Нищо определено. Да лежа до басейна оглавява списъка ми.

- Много добре.

Той се изправи и изчезна за миг, преди да се върне с кутия ибупрофен.

- Трябваше още снощи, като се прибрахме, да те накарам да изпиеш няколко, но ти заспа в мига, в който те сложих на леглото.