Порочно момиче

Глава тридесет и първа Гриър

През целия ден ми се искаше да се обадя на Бенър и да й поискам съвет. Най-добрата ми приятелка щеше да ми помогне да си изясня нещата. Помолих Кав да се преструваме, че всичко това бе истина, че това бяхме ние, и получих тропическата островна фантазия на това, което пожелах.

Тогава защо сега се паникьосвах? Защото се преструвахме, че вървим по път, който ме ужасяваше. Това трябваше да е просто едно бягство, но тогава реших да променя правилата и изложих сърцето си на опасност.

Винаги се бях борила да бъда момиче, което живее за мига. Но мозъкът ми не спираше, за да си каже: „О, днес е хубав ден, трябва да му се насладя". Не, винаги мислех какво ще стане след това. А за мен и Кав какво ще стане след това бе сиво и мътно понятие.

Без обхват и Wi-Fi нямаше как да стоваря проблема си към Бенър и да се оставя тя да ми даде реален съвет. КБНБ. Какво би направила Бенър? Можех да чуя гласа й в главата си.

„Той е адски секси, Гриър. Трябва да го чукаш до припадък. Получи колкото можеш повече оргазми и трупай спомени за дъждовните дни с вибратора ти. И гледай да ми разкажеш за всички порочни детайли. Но каквото и да правиш, не позволявай на сърцето ти да се замесва в това, ти, малка глупачке."

Гласът в главата ми имаше право. Трябваше да взема всичко, което можех, за да запазя спомените си така, както бях направила през последните три години. Да се наслаждавам на случващото се, но да пазя стените около сърцето си пред неизбежния сблъсък.

През цялото време, докато мозъкът ми работеше усилено да измисли как да се справя с проблема, аз не откъсвах поглед от Кав.

Никога, дори след милион години, не бих могла да осмисля факта, че вечеряме на свещи и слушаме шума на океана, който се разбива в брега на няколко метра от нас. Дори фантазиите ми никога не са били така изобретателни.

Изминаха няколко минути, откакто казахме нещо за последно, и той също не откъсваше поглед от мен.

— Вечерята вкусна ли е?

Погледнах надолу към чинията си, която беше почти празна.

— Невероятна. Мога да се храня така всеки ден. Тук е много лесно да се разглезиш от храната.

— Тук е много лесно да се разглезиш от много неща — каза той. — Особено с това да те имам гола в ръцете си всяка нощ.