You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ12‛᩠⋆

Слънцето огряваше всичко наоколо, а някои слънчеви лъчи, дори светеха твърде силно, карайки хората да притварят очите си.

Една ръка се вдигна, като след това бе поставена върху чело, за да може да прикрие две кафяви очи, които гледаха и гледаха, сякаш търсеха или очакваха нещо.

Но се разшириха щом видяха, че приближава червен автобус. Започна да маха с ръце и вече лъчите нямаха значение за него.

Щом превозното средство спря, той бе първия човек, застанал пред вратите. Няколко човека минаха покрай него, но той седеше като статуя и чакаше, докато познатата фигура не се показа. Русите коси и нежните кафеви очи, които започнаха да се приближават, докато не бяха скрити в прегръдка.

Посрещатото момче го прегърна силно, вдигна го във въздуха, завъртя го, докато се усмихваше през цялото време.

- Добре дошъл, Те. - прошепна му.

- Радвам се да те видя отново, Куки. Липсваше ми. - усмихна се момчето, отделяйки се от прегръдката му. - Имам да ти казвам нещо наистина важно.

- Какво има?

- Докато бях на това състезание...ами получих предложение...и сега си имам приятел.

Чонгкук гледаше и не недоумяваше. Бе останал в шок и гледаше своя приятел в очите. Въпреки това реши да се съвземе бързо.

- Аз...ъм...наистина се радвам за теб. - усмихна се широко и не, тук нямаше и капка фалшива радост. Въпреки, че го болеше, той обичаше твърде много приятеля си, за да не е щастлива за него...,дори когато сърцето го болеше. - Кой е? Кога ще се запознаем?

От автобуса излезе още едно момче. Кук вдигна погледа си към него, а Те застана до това момче, хващайки ръката му.

- Помниш Текун, нали? Ами...той ме покани на среща и сме във връзка от няколко дни. - усмихна се нежно.

- Много се радвам за това. - Чон подаде ръката си. - Поздравления Текун. Техьонг е прекрасно момче и се надявам да се грижиш добре за него.

- Благодаря ти. И ще се, харесвам го от толкова време, че не би ми дало сърце да направя и една малка грешка.

"- Едва ли го обичаш. Едва ли го гледаш по онзи начин от дете." - каза си на ум чернокоското.

- Предлагам да отидем да хапнем по едно парче тортичка и да пийнем по едно смути за това, че донесохме победа на нашето училище, за това че се върнахме и за връзката ни. - предложи развълнувано Ким.

- Добра идея. - кимна Кук.

- Да, знам едно доста хубаво местенце, което мисля, че ще е по вкуса и на двамави.

- Добре, води ни. - каза Те, като закрачи напред заедно с приятеля си, докато не пускаше ръката му.

Чонгкук седеше на мястото си, докато ги гледаше. Преглътна тежко, но след това започна да върви след тях.

"- Каквото и да става, едва ли скоро ще спра да изпитвам тези чувства към теб. Но едно искам...без значение, дали е с мен или някой друг...просто бъди щастлив." - нежно се усмихва, въпреки болката в сърцето си.