You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ20‛᩠⋆

Вечерта продължаваше да си тече, небето бе все така тъмно, а звездиците не спираха да блещукат.

След случката на бала, двете момчета седяха на пейка в парка, докато Чонгкук бавно започваше да се съвзема от алкохола. Чернокоското лежеше в скута на Техьонг, който пък си играеше с косата му.

- Знаеш ли, Куки?

- Знам ли? - измрънка Кук, докато държеше очите си все така затворени.

- Искам по - бързо да заживеем заедно, далеч от този град и хората, които не ни оцениха правилно.

- Те, това скоро ще стане, не се тревожи. Още малко. - отвори окото си. - Ами вашите, те няма ли да ти липсват? - попита.

- Да, но...искам да започна нов живот и начисто. - обясни и погледна към едната ръка на Кук, като реши да я хване, заигравайки се с пръстите му. - Имам чувството, че с теб...ще ми е най - спокойно...,защо само ти ме разбираш?

- Само аз ли? - повдигна вежда.

- Не се прави, че не го знаеш. Кой всеки път ме утешава, като плача и знае, какво да ми каже?

- Майка ти? - опита да отговори.

- Ти глупако. Точно ти. - наведе се и нежно целуна едната му буза, а Кук гледаше шокирано. - Наистина се радвам, че си част от живота ми...и понякога не съжалявам, че онази вечер ти се отдадох.

- Понякога...Те...това... - момчето се изправи в седнало положение, докато гледаше в краката си. - Това значи, че има случаи, в които съжаляваш ли?

- Просто...нали знаеш, как доста хора мечтаят първият им път да е с голямата им любов...донякъде за това се натъжавам. - обясни. - Вярно е, че като бяхме малки се шегувахме, че ще се омъжим един за друг, ако станеш по - висок, но това бяха детски приказки. - засмя се.

Но Чонгкук мълчеше и гледаше надолу, докато хапеше долната си устна.

Ким спря за момент, поглеждайки към своя приятел.

- Не ми казвай, че си мислел, че това което сме си казали е било вярно.

Чон насила се усмихна, а след това се засмя леко.

- Не разбира се, не съм толкова глупав. - махна с ръка. - Просто се замислих, това е.

- За какво се замисли? - сръчна го в ръката.

- За това, колко безгрижни момчета бяхме и как все повече и повече, ще имаме грижи на главите си.

Те кимна с глава.

- Да, прав си. Колкото повече растем, все повече грижи ще имаме. - въздъхна. - Понякога искам да се върнем към времето, в което само си играехме с играчки и се гонехме в задния двор.

- Да и аз. - чернокоското погледна към часовника на ръката си. - Обаче, ще е добре да се прибираме. Доста е късно.

- Така е, хайде.

***

През цялото време шофираше Техьонг и щом стигнаха дома на Чон, паркира колата и слезе.

- Не се притеснявай, бързо ще стигна до нас и ще ти пиша щом вече съм си в леглото.

- Добре ще чакам. - двете момчета се прегърнахаа, след това си помахаха за довиждане.
Кук отключи външната врата на дома си и бе посрещнат от родителите си, които го изненадаха с това, че не спяха по това време на вечерта. - Мамо, татко, защо не спите?

- Скъпи, трябва да поговорим. - започна майка му.

- Какво се е случило?