You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ11‛᩠⋆

Поредното състезание бе приключило, учениците очакваха с нетърпение резултата, за да разберат, коя гимназия ще се прибере у дома с купата.

- Гимназия "Мидълтън", вие печелите.

Това беше гимназията, в която учеше Техьонг. Когато той и отбора му чуха, че са победили, започнаха да подскачат, да се радват и прегръщат.

- Успяхме, Те. - усмихна се Текун. - Не мога да повярвам.

- Защо да не можеш? Беше ясно, че ще стане така, погледни колко сме умни само. - намигна му.

Двамата се прегърнаха.

- Между другото, искам да те питам нещо. Искаш ли да излезем заедно, за да го обсъдим? - попита момчето със сивите коси.

- Добре, нека излезем. - усмихна се момчето, като двамата излязоха навън и се разхождаха под навеса, защото се бе изсипал дъжд.

Чуваха се техните стъпки по земята, които бяха в ритъм с капките падащи по навеса. Бе и леко хладно, затова двете момчета се загърнаха по - добре с белите си престилки, които всъщност бяха лекарски.

- Е, за какво искаш да говорим? - обърна се към него Техьонг.

- Ами, знаеш че сме заедно в този клуб от доста време.

- Още от както беше сформиран и винаги сме били партньори. - усмихна се русокоското.

- Да, така е. И ами...за това време, в което винаги сме заедно аз...започнах да те харесвам, наистина много...и чак сега събрах смелостта да те попитам...,ще излезеш ли с мен? - Ким гледаше доста объркано. - Виж, не е нужно да ми отговаряш веднага. Ще те оставя да си починеш и да обмислиш всичко както трабва. - усмихна се и кимна. - Е, ще вървя.

Техьонг отвърна с леко кимане на главата си, като остана още няколко минути навън, гледайки в сивото небе. Не знаеше, какво трябваше да направи. Имаше нещо, което му казваше, че ако приеме предложението на Текун ще сгреши, но не можеше да разбере, защо.

Момчето прецени, че е хубаво да се върна в стаята си, за да може да си вземе душ и малко да си почине.

***

Техьонг се разхождаше с кърпа на главата си, облечен в своята пижама, но не бе с най - доволната физиономия на лицето си.

- Проклетият ми стомах. Ох, защо ми е зле, какво ядох пак?! - въздъхна и се излегна назад. - Трябва да говоря с Кук. Той може би, ще ми каже, какво да правя.

Взе телефона си и набра познатия номер за него. Сложи устройството до ухото си, изчаквайки сигналите да спрат, за да разбере, че му бе вдигнато.

- Тъкмо да ти се обадя. - чу се от другата страна.

- Така ли? И защо, нима има да ми казваш нещо? - засмя се Те.

- Всъщност, да. Няма да повярваш, какво се случи.

- Кажи ми и ще разберем, дали ще повярвам.

- Вчера спах с Хюна.

- Моля?! - момчето с русите коси се изправи рязко от мястото си. - Не е ви ли е малко рано, та вие излизате само от два месеца.

- Няма значение, сметнахме го за правилно. - обясни Кук. - Беше наистина приятно.

Последва мълчание.

- Какво има? Не се ли радваш за своя приятел?

- Радвам се, просто съм изненадан. Не очаквах това да стане толкова рано във връзката ви. - засмя се неловко.

- Честно казано и аз, но така се получи. Тя ме желаеше твърде много и аз...нямаше как да й откажа. - последва лек смях.

- Да, така е. - поредния фалшив смях излезе от устните му. - Куки, обаче...аз ще затварям. Нещо съм изморен.

- Добре, като се прибереш ще говорим повече. Искам да ми кажеш, как си изкарал и дали сте спечелили.

- Ще ти споделя всичко, обещавам. Лека нощ. - затвори.

Ким тръгна да обикаля из стаята си, минаваше с ръце през косата си и накрая реши. Набра номер и секунди по - късно му бе вдигнато.

- Здравей, Текун...реших...приемам предложението ти.