You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ37‛᩠⋆

Нов ден и ново начало - тези неща се бяха настанили над града Сеул.

В днешният ден, в работата на Техьонг бе доста натоварено, имаше повече хора от обикновено и главно, защото един човек бе решил да си празнува рождения ден в заведението. Заради това Ким трябваше да обикаля всяка една маса възможно най - бързо, да запомня всяка една поръчка и същевременно, когато нещо бе готово да го занесе за не по - малко от минута.

Младежът имаше възможност да си поеме дъх за момент и се подпря на барплота. Остави таблата настрана и отиде да си налее една чаша вода.

- Боже, днес наистина е много натоварено. - отвърна неговият шеф - Сокджин, който помагаше в кухнята.

- Да така е. И то само, заради този рожден ден.  - добави Те.

- Сигурен ли си, че не е по - добре да забавиш малко? Не е хубаво да се натоварваш толкова много. Доста си се задъхал.

- Спокойно, шефе ще се оправя. Все пак трябва всичко да е навреме и да бъде сервирано топло.

- Не пречи и клиентите малко да почакат, за да може сервитьорът да си поеме въздух, а и не си сам в това, нали знаеш.

- Няма значение, има доста хора, които чакат поръчката им да бъде изпълнена.

Джин поклати глава.

- Както винаги ще се претоварваш. Трябва да го караш по - спокойно, дребен. Все пак е добре да се прибереш у дома с някакви сили, за да обърнеш внимание на дъщеря си.

- Освен, ако не работим до късно, защото ако ми се наложи да остана до вечерта, едва ли ще мога да си поиграя с нея, тъй като сигурно вече ще си е легнала. - обясни русокоското. 

Джин почеса нервно врата си.

- Тогава, защо не си тръгваш по - рано, преди дъщеря ти да си е легнала? Поне да имаш възможност да вечеряш с нея. - попита мъжът.

- Няма как да си тръгна по - рано, шефе. Тук има работа, а аз работя тук, което значи, че аз трябва да върша тази работа. Не може всеки път да ми давате компромиси, само защото имам дете. Все пак и другите, като мен заслужават почивката колкото и аз или пък възможността да се приберат по - рано. Така че, не се тревожете за мен.

***

В края на деня, както и Ким подозираше, работата наистина приключи доста късно. Виждайки часовника, вече бе разбрал, че дъщеря му си е легнала и се е пренесла в страната на сънищата. Момчето въздъхна, но все пак заедно с другия си колега отидоха при своя шеф.

- Днес се справихте прекрасно. А и както знаете е краят на месеца, което значи че аз ще ви дам вашите заслужени заплати.

Момчетата се усмихнаха и зачакаха да получат своите пликове със заплати. Когато това стана, благодариха на своя шеф, взеха нещата си и тръгнаха по пътя към домовете си.

Не след дълго русокоското вече бе взел дъщеря си и я бе оставил в леглото й, докато бе в стаята си.

Младежът броеше парите, които имаше. Оказа се обаче, че парите няма да му стигнат, за да може да плати всички сметки, както и да се погрижи достатъчно добре за дъщеря си. Спестяванията им също не бяха много.

Ким въздъхна тежко. Облегна гърба си назад, като той се докосна в студената стена.

- Какво ще правя сега? С тази заплата и спестяванията, доникъде няма да стигнем. - изправи се и започна да обикаля из стаята - Ами ако си намеря втора работа, нещата ще потръгнат ли по - добре? -  започна да размишлява. - Не, това едва ли е добър вариант, по този начин ще прекарам още по - малко време с дъщеря си, а тя има нужда от мен. - момчето зарови пръсти в косата си, като тръгна да мисли още повече и осъзнаваше, че дори ако можеше да спести пари, поне малко и после да получеше следващата си заплата другия месец, пак парите му нямаше да достигнат, за да може да плати всичко, но и в същото време да купи неща, които са необходими на Че Ян. - Това само подсказва, че аз не се справям като родител. - отвърна тихо, а очите му се насълзиха. - Че Ян има нужда от някой, който да се грижи добре за нея. Не мога да оставя нещата така. - сърцето му туптеше силно, докато мислеше над това, какво бе правилно да направи. - Може би, ако го направя...,може би това ще е най - добре за нея...?