You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ36‛᩠⋆

Университет бе тръгнал да се изпразва. Повечето ученици се качваха в колите си и потегляха за тяхната лятна и заслужена почивка, някои пък се връщаха в общежитията си, трети вземаха автобусите за да могат да стигнат до своите квартири.

Чонгкук и Намджун вече лежаха на леглата си в своята квартира, докато гледаха в тавана и въздъхваха облекчено.

- Е приятелю, какво е пак да си на върха и да си най - големият отличник в цели университет? - обърна се към своя приятел Джун и се засмя леко.

- Доста е добре, да ти кажа. - отвърна му Кук - Благодарение на това усещам, че все повече се приближавам към сбъдването своята мечта и да осъществя бъдещите си планове. - усмихна се нежно момчето с черните коси.

- За трета поредна година завършваш с пълна шестица и си на първо място по отличие, какво повече да иска човек. Това сигурно е мечтата на повечето студенти тук, тъй че евала. - момчето с лилавата коса каза гордо, защото наистина бе горд от това, че неговият приятел успяваше да осъществи своите мечти и стремежи. - Какво смяташ да правиш това лято?

- Ами може би ще остана тук, ще си намеря работа, за да изкарам и аз малко пари, не само нашите да ме издържат и същевременно ще уча, за да мога да съм готов за четвъртата година.

Намджун се надигна от леглото и погледна своя приятел, като се почеса по врата си леко нервно.

- Виж приятел, откакто си започнал да учиш, като студент, не си напускал това място. Нямаш ли желанието да отидеш на почивка, малко да разпуснеш или дори може би да се срещнеш с твоя най - добър приятел, който толкова много... - прочисти гърлото си -...обичаш. - намекна го със сладко гласче.

- Бих се радвал, но не искам да губя тренинг.

- Ох Чонгкук, не казвам да се срещнеш с него за цялото лято. Отиди се виж с Техьонг за около две - три седмици, след което се върни, намери си работа и продължи да учиш. Няма да загубиш тренинг, просто ще намериш малко време за себе си и за това да отдъхнеш, както и да се видиш с човек на когото държиш.

Чон въздъхна леко. Замисли се и се чудеше дали наистина това щеше да е добра идея, но пък не пречеше и той малко да си почине, нали все пак три години без прекъсване учеше усърдно и наистина успяваше да стига на върха. Неща, които много негови връстници се опитваха да направят, но не можеха, защото не полагаха чак такъв труд като него. Пък други, изобщо не си мърдаха и пръста.

- Мисля че си прав. Няколко седмици няма да променят нещо.

- Точно така, приятел!

- Ще говоря с нашите, ще му се обадя...ще се обадя на Техьонг... - усмихна се леко при мисълта. -...и ще го питам, дали е в Сеул или дали е в Тегу, а щом разбера, ще знам за къде да си взема билет и да потегля.

- Чудесно мислиш! - окуражаваше го Джун.

- Ще го изненадам. - изправи се от леглото и тръгна да се разхожда из стаята. - Дали да не му купя някакъв подарък, след като не сме се виждали толкова време?

- Ами зависи. Само гледай да не вземеш подарък, който крещи: "хей обичам те, бъди ми гадже". Освен, ако не целиш точно това да кажеш, като му подариш въпросния подарък?

Чонгкук взе възглавницата си и замери своя приятел.

- Много смешно, Намджун.

- Но разбира се. Забравили, че говориш с кралят на шегите? - намигна му момчето.