You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ04‛᩠⋆

Детските гласове не спираха да звънят. В поредния учебен ден, улиците бяха пълни с дечица от всяка възраст, които бяха тръгнаха към училищните сграда, за да могат да напълнят главиците си с повече знания.

По един тротоар, един до друг вървяха Чонгкук и Техьонг, с раничките на гърба си.

- Пак на училище. Започва да ми омръзва. - въздъхна Те.

- Осъзнаваш, че това ще го правиш още поне пет години? - засмя се Чонгкук.

- Знам, знам. Но наистина нямам търпение да стана дванайсти клас и да завърша. Това да ходиш всеки ден на училище е досадно.

- Да, така е. Но дори, като завършиш пак ще се наложи да ходиш всеки ден до университета, а после всеки ден на работа. - припомни му.

- Ох, тихо дребо! - изплези му се.

- Хей, стига! По - голям съм от теб с няколко месеца. - кръстоса ръце.

- Но си по - нисък от мен. Дребен си. - засмя се Те.

- Цял живот само ми се присмиваш. Един ден ще стана по - висок и от теб. Ще видиш! - тропна с крак.

- Да бе, ако стане, направо ще се омъжа за теб.

- Дадено. Запомни добре, тази наша уговорка. - приближи се до него. - Няма връщане назад.

- Тази уговорка няма да се спази, защото ти ще си останеш все така нисък. - Техьонг бе повече от сигурен в думите си.

- Както кажеш, скъпа. - засмя се Кук. - Точно така ще ти викам, щом станеш мой съпруг.

Момчето с къдравите косици се изчерви и наду бузи.

- Не ме наричай така. Аз никога няма да бъда твой съпруг. - кресна.

Това накара усмивката на Чонгкук да падне от лицето му.

- Прав си...това е глупаво. - продължи да върви по пътя към училище без дори да изчака своя приятел.

- Чонгкуки...аз... - Те погледна надолу. - Глупак, глупак. - започна да хапе долната си устна и се затича към своя приятел. Но както тичаше, не забеляза един голям камък, спъна се в него и падна на земята. - Аучии!

- Добре ли си?

Ким вдигна погледа си и видя своето приятелче, протегнало ръка към него, за да му помогне да се изправи.

- Чонгкуки! - пое ръката му и след това го гушна. - Извинявай! Нямах това напредвид. Знаеш, че те обичам много и че ако нямам късмет в любовта, ще избера теб за съпруг.

- Знам, знам. - въздъхна Кук, като потупа гърба на Техьонг бавно и нежно. След това се отдели от него, прочиствайки гърлото си. - Часовете започват. Ще е добре да вървим. - закрачи към училище.

- Чакай ме де! - извика след него. Хвана го за ръка, като се усмихна. - Не се опитвай да се отървеш от мен, защото ще съм с теб до края.

- О, нима? - повдигна вежда чернокоското.

- Да. Забрави ли? Ние сме най - добри приятели и никога няма да се разделяме. - каза с голяма усмивка. - Не знам, какво ще правя, ако не съм с теб. Имам чувството, че светът ще е по - страшен и скучен.

Бузите на Кук леко пламнаха от думите на Ким.

- Няма да те оставя никога. Обещахме си да сме винаги заедно и затова ще се постарая да спазя това обещание, до колкото мога. Значиш твърде много за мен.

Беше ред на Те да се изчерви, като домат.

- Ще е добре да побързаме. - засмя се къдрокоското и се затича към училище. - Хвани ме, ако можеш!

- Сега ще видиш ти!