You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ34‛᩠⋆

Нов ден се бе задал на хоризонта. Хората вече бяха станали и се бяха приготвили за своя ден, пълен с какво ли не.

- Хайде, миличка, не трябва да караме, чичо Юнги да чака. - усмихна се нежно Те, като хвана ръката на дъщеря си, която не спираше да скача по улицата.

- Дубле деее. - малката се успокои за малко и започна да върви до своя родител, като се оглеждаше.

- Какво толкова оглеждаш, миличка? - попита Техьонг.

- Магазините...изглеждат интересно. - усмихна се малката.

Изведнъж иззад нея някой я хвана и я взе на ръце, завъртя я, а малката започна да се смее.

- Чичо Юнгии!

- Здравей, малко цветенце. Как я караш?

- Юнги, извинявай, ако сме те накарали да чакаш, Че Ян се спираше на всеки магазин.

- Няма проблем, знам какво е детското любопитство. - засмя се. - Иначе, нека седнем и да поговорим за момент.

Момчетата седнаха на кафене, където имаше площадка, за да може и Че Ян да си играе.

- Вчера си се чул с Чонгкук? - попита и повдигна вежда.

- Да, чухме се. - въздъхна Те. - И през цялото време сърцето ми биеше толкова силно...и когато приключихме...се разплаках. Много ми липсва Юнги.

- Знам, приятел. - хвана ръката му, за да го успокои поне малко. - Но, наистина трабва да му кажеш за Че Ян...тя расте и има нужда от баща до себе си.

- Но, ако му кажа...той ще се откаже от мечтите си... - погледна надолу. - Не мога да му го причиня. Знам, колко искаше да стане адвокат.

- Техьонг...вече имаш затруднения с парите...и с грижите към Че Ян...трябва ти помощ от Чонгкук.

- Нека сменим темата, Юнги.

- Те...

- Какво става с Хосок?

Синекоското погледна надолу.

- Какво искаш да става?

- Нали му призна...е?

- Не може да реши, дали иска да е с мен или да продължи да бъде с гаджето си Джимин.

За какво точно говореха?

Хосок бе във връзка с този Джимин от около две години, но в същото време спеше и със своя съквартирант Юнги. Работата беше там, че Юн имаше чувства към Чонг и сега му бе признал.

- Тоест?

- Харесва и двама ни и не иска да ни остави...иска да е с мен и с него...

- Така не е правилно...ти добре ли си? - попита и го погледна.

- Да, защо да не съм? Няма да се съсипвам, заради един човек.

- Да, но ти живееш с него? Не те ли боли? Особено, като го виждаш всеки ден?

- Може да ме боли, но болката с времето ще изчезне. Няма, как. В живота има и такива неща, но ще се преживее, без значение каква връзка имам с Хосок. - повдигна рамене.

- Мислиш ли, че ще стане така?

- Да, в живота човек трябва да е силен, а не само да се самосъжалява. - отвърна. - И да направи всичко възможно за един по - хубав живот за самия себе си.

Тези думи накараха Ким да се замисли и да захапе долната си устна, докато гледаше надолу.

Знаеше, че Юнги бе прав...,но просто не можеше да причини това на Чонгкук...и смяташе действията си за правилни...,но дали наистина бяха такива?