You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ42‛᩠⋆

- Ч - Чонгкук? - Техьонг попита страшно объркано.

Не можеше да повярва, че това се случваше. Мислеше си, че му се привижда, заради това, че бе тъжен от случилото се по - рано.

- Здравей, Техьонг. - усмихна се чернокосият младеж. - Мина доста време и...най - сетне реших да дойда да те видя, извинявай, че се забавих толкова много. - застана пред русокосия. - Но...,защо плачеш? Какво е станало?

- Направи най - голямата си грешка в целия си живот. - от къщата излезе майката на Те. Тя бе цялата обляна в сълзи. - Как ти даде сърце да я оставиш изобщо?! - извика Те Я. - Нали обеща да си най - добрият родител? Наруши обещанието си!

Те погледна надолу и още сълзи се спуснаха по лицето му.

- За какво говори майка ти? Техьонг, какво става?

- Не ти е казал? - поклати глава жената. - Малко след като си тръгна, Те ни съобщи, че носи дете. И не искаше да ни каже, кой е бащата дори. Пазеше го в тайна, дори и след като дъщеря му се роди.

Чонгкук погледна към другото момче. Помнеше много добре това, че бе спал единствено с него, а и бе отказал на Текун. Не вярваше, че Техьонг е способен да направи нещо за единия път, затова не му останаха опции...освен да вярва, че...

- Техьонг...възможно ли е...

- Чонгкук, мога да ти обясня.

- Нека чуя. - каза ядосано и кръстоса ръце. Ако това, което мислеше се окажеше, че е вярно...Кук не знаеше, какво щеше да направи.

- Аз...беше ме страх да ти кажа. Не исках да се отказваш от мечтите си. Исках да отидеш и да учиш и след това да започнеш своята мечтана работа.

- И прецени да не ми казваш, че имам дъщеря?! - изкрещя в лицето му.

- Значи си криел и от него?! - попита Те Я шокирано.

- Исках всеки да е щастлив и живота му да бъде уреден, както трябва! - извика през сълзи. - Не исках да оставиш мечтите си...,а и не вярвах, че щеше да искаш да си с мен.

- Ти си глупак! - очите на Кук се насълзиха. - Харесвам те откакто бяхме деца. Но нямах смелостта да ти кажа...откакто онзи ден каза, че е глупаво..., а след онази вечер...,когато се напихме и спахме заедно...ти каза, че всичко е било грешка и още по - малко ми остана смелост да говоря. - отвърна.

- Аз... - русокосият зарови пръсти в косата си и дори падна на колене на земята.

- Кой ти даде право да решаваш съдбата ми така и да не ми кажеш, че имам дете?! - изръмжа недоволно. - Къде е тя, искам да я видя?!

- Н - няма...

- Как така я няма?!

- Техьонг я остави за осиновяване. Хвана го, точно след като се връщаше от сиропиталището.

- Какво си направил?! - Чонгкук се ядоса още повече.

- Нещата не вървяха. Нямах достатъчно пари...,за да мога да издържам и двамани...и исках да има добър живот и затова...

- Прецени, че е по - добре да я оставиш в сиропиталището, вместо да ми се обадиш и да уредим нещата?! - Чонгкук оправи якето си и тръгна по пътя към сиропиталището. - Идвай, нека оправим всичко това. Няма да позволя детето ми да бъде на онова място, както и да расте с други хора.

Техьонг бавно се изправи и тръгна след Чонгкук.

- Чонгкук...аз...

- Ще говорим след това. - дори не го поглеждаше.