You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ08‛᩠⋆

Денят бе започнал, а с него и всеки се приготвяше с това да свърши всяко едно негово задължение.

Докато слънцето огряваха всичко наоколо, Чонгкук се приготвяше за своя ден в училище. Бе се облякъл в своята униформа, която бе с бяла риза с къс ръкав и панталон в черно. Мина с ръка през черната си коса, след това въздъхна.

- Нов ден и... - погледна към снимката, която седеше на нощното му шкафче. Бе сладък спомен на него и Те, когато още бяха малки деца. Двамата се прегръщаха, а усмивките им грееха по - силно и от лъчите на слънцето, които проникваха в стаята. -...и ново начало...хубаво е старите чувства да бъдат оставени настрана. - взе раницата си, като излезе.

Момчето се запъти към къщата на своя приятел, която се намираше близо до неговата, почука на входната врата, а накрая зачака.

Не след дълго, Ким излезе с голяма усмивка на лицето си и облечен в същата униформа. Хвана своя приятел под ръка и двамата закрачиха по познатия път към училище.

- Как си днес? - попита русокоското.

- Доста добре, защото имам желанието да поставя ново начало.

- Ново начало ли? Какво искаш да кажеш с това? - попита объркано Техьонг.

- Трябва да си намеря гадже и да поправя всичко...нали знаеш? Добре е да изчистим...нещата от себе си...един вид. - замся се леко неловко.

Те наведе главата си и само кимна, а от устните му излезе едно тъжно "оу".

- Прав си. Трябва да поправим някакси тази...грешка.

Чон го погледна за миг, но след това прочисти своето гърло.

- Да, така е. И дори си набелязах с кого искам да опитам.

- Нима? Толкова бързо?

- Да, помниш онази сладурана Хюна от другия клас? Мисля, че ще е идеална за мое гадже. Умна и красива е.

- Ами...не знам. - едва измъмри Те. - Тя е доста красива и сигурно доста я искат. Мислиш ли, че ще успееш да я спечелиш? - попита.

- Мисля, че съм способен на това.

- Хубаво е, че си уверен. - засмя се леко. - Но, тя може би е и жена с опит, а ти...

- След като бях с теб, мисля че имам доста голям опит. - намигна му. - Не се тревожи, ще се справя.

- Просто не искам да се изложиш. Мисля за теб.

- Знам, малчо. Но ще се оправя с това.

- Не ме наричай "малчо". На една възраст сме.

- Но на различна височина. - засмя се. - Доста по - висок съм.

- Само с десет сантиметра.

- И затова, дори да си на пръсти пак ти е трудно да ме стигнеш. - засмя се за пореден път. - Виж Те, часовете скоро ще започнат, а не искам да закъснявам, затова да забързаме крачката.

- Добре, добре. - въздъхна и тръгна да върви бързо пред него.

- Е, не толкова де.

- Хвани ме, ако можеш. - изплези му се.

- Изобщо не си пораснал, същото дете си си.

- И затова ме обичаш толкова. - изкиска се.

- Да, така е... - каза тихо, а след това забърза още повече, за да може да го хване.