You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ07‛᩠⋆

Слънцето бавно започна да навлиза в стаята и да осветява всичко наоколо, прашинките, които се вдигаха, изглеждаха, като малък блясък и добавяха по - голяма естетика в стаите на хората.

Бавно започнаха да звучат стъпки по сравнително старите стълби. След това зазвуча и почукване по вратата.

- Чонгкук, вече сме си у дома. - чу се женски глас.

Кук бавно се размърда в леглото и отвори очите си едва - едва. Докато осъзнаеше, какво се случва, тропането по вратата стана по - настоятелно, както и силно.

- Можеше поне да почистиш, след като си правел купон. - последва въздишка. - Ще отговориш ли вече?

Момчето с черните коси се изправи и шокирана физиономия се бе настанила на лицето му.

- А - аз...извинявай, мамо. С Те ще почистим след малко.

- Добре, ставайте и се оправяйте.

Стъпките на жената вече едва се чуваха, което значеше, че вече не е до вратата. Чонгкук мина през рошавата си коса с ръка, въздъхвайки тежко. Погледът му шареше във всяка една възможна посока, докато не се спря на момчето, което седеше свито на леглото.

- Какво направихме, Кук? - прошепна то.

- И аз не знам, Те. - отвърна той, въпреки че спомените му бяха бистри, защото не бе толкова пиян, колкото другия младеж. - Но...въпреки всичко, се радвам, че първият ми път беше с теб. Така никога няма да съжалявам.

Ким го погледна с очите му пълни с блясък, заради сълзите които искаха да излязат навън.

- Да, но...ние направихме грешка...и повече няма да пия толкова много. - това накара очите на Кук да се разширят от изненада, а сърцето му сякаш се пръсна. - Не казвам, че съжалявам, че първия ми път беше с теб, защото ти си прекрасен, но...

- Разбрах. - изправи се от мястото си. - Ще отида да си взема душ. - усмихна се на сила, като след това влезе в банята, намираща се в стаята му.

Техьонг се подпря на стената, като гледаше в скута си. Няколко картини се появиха в съзнанието му. Как се беше предложил на Чон и колко долно изглеждаше.

- Как може да си такава курва? - засмя се иронично, а ръката му закриваше очите му. - Не знам, как ще имам смелостта да погледна Кук отново. Кой знае, какво си мисли за мен в този момент?

Междувременно хладките струи на водата течаща от душа се сипеха по тялото на Чонгкук, който гледаше надолу към светлосините плочки, а ръката му бе подпряна на стената, докато главата му си почиваше на свивката на ръката. Не бе сигурен, дали нещо го разкъсваше отвътре или просто нещо от това, което бе ял предишната вечер искаше да излезе от него. Въпреки всичко, болеше.

- Ти си глупак, Чонгкук. - прошепна, минавайки с ръка по лицето си, а след това се чу подсмърчане от негова страна. - Той никога не би те погледнал, като нещо повече от приятел. Ти си просто приятел и трябва да го приемеш.

След около още петнадесет минути прекарани под душа, за да може да се успокои, Чонгкук излезе с хавлия около кръста си.

Техьонг виждайки го се изчерви. Хубавото му тяло, стичащата се вода по него, което правеше всичко още по - опияняващо, не помагаше. Ким бавно отиде до него и го цапна зад врата.

- Защо се забави толкова?! Едва не се напишках. - измрънка.

- Знаеш, че има и друга тоалтена, нали?

- Аз...ъм, няма да излизам в такова състояние от стаята ти, какво ли ще си кажат леля и чичо. - фръцна се и влезе в малкото помещение, за да може и той да се освежи.

Кук поклати глава и огледа всичко наоколо.

- Ще е добре да започна с почистването от тази стая. - въздъхна. - Повече, никакви купони. Ама никога. И алкохол, това нещо е дяволът.