You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ03‛᩠⋆

Времето бе тъжно, а небесата показваше неговото страдание, като изсипваше сълзите и крясъците от агония върху света.

Животните се скриха, а хората ги последваха, като влязоха в домовете си.

Четири леко мокри краченца се изкачиха по стълбите и се затвориха в детската стая. Телата на малките дечица се излегнаха на големите възглавници по пода.

Едното мъниче взе фенерчето и освети в стаята, защото бе по - мрачно, а не беше хубаво по време на силна буря да се използва осветлението.

- Склихме се. - изкиска се Те.

- Така е. Сега е време да си пожелаем нещичко.

Двете момчета винаги си пожелаваха по нещичко, когато валеше дъжд, защото смятаха, че водата падаща от небесата бе вълшебна.

Затвориха своите очи, докато си пожелаваха най - съкровеното. Когато ги отвориха се усмихнаха един на друг.

- Желанието остава тайна, за да може да се изпълни. - припомни Чонгкук.

- Надявам се да се сбъдне.

- Аз също.

Загледаха се в прозореца, който бе покрит с капчици.

- Искам винаги да гледаме дъжда заедно. Така не ме е стлах. - сподели Техьонг.

- Ще се постарая да съм винаги с теб, когато вали. - обеща Чон.

- Чонгкуки, може ли да не се лазделяме? - попита момчето с къдравите косици.

- Може. Нека не се разделяме и винаги бъдем заедно. - седна по - близо до него, като гушна. - Много по - приятно е, когато съм с теб.

- И за мен е така. Не искам да си далеч от мен. - стисна силно крайчетата на блузата му.

Двамата поседяха така в тишина, докато майка на Техьонг не влезе вътре.

- Ела те долу. Направих топъл шоколад и ябълков пай. - усмихна се нежно тя.

Малчовците станаха с лек подскок, като тръгнаха бегон надолу по стълбите. Измиха си ръчички и седнаха на столчета, около масата. Отпиха от топлата напитка, а след това започнаха да хапват.

Те Я се появи с две кърпи и застана зад тях, за да подсуши мокрите им главици.

- Ще е добре, малко след като хапнете да си вземете душ, за да не настинете.

- Може ли да си взема писукащите иглачки? - попита Те с пълна устичка.

- Разбира се, че може. Но трябва да се увериш, че играчките ще се харесат и на Куки. - предупреди го тя.

- Лазбила се. Заедно ще избелем. - усмихна се малчото, а Чонгкук закима с глава.

- Ще напълним ваната с много балончета и ще си играем с тях. Мога да ти направя прическа с тях. - засмя се.

Те Я ги гледаше с широка усмивка.

- Толкова сте ми сладки и двамата. Виждам, че връзката ви е наистина голяма и специална.

- Така е. А, Чонгкуки е моят гелой. Той ме защити от побойниците в детската гладина.

- Знам, майка му ми каза, че учителката го е била наказала, заради това. Но поне го направил, за да защити най - добрия си приятел.

- Никой няма да тормози или да се заяжда с моят Техьонги, ако някой му направи нещо ще си има работа с мен. - потупа се по гърдите, като с това си изцапа тениската.

- Куки се изцапа. - закиска се Техьонги.

- О, неее. - нацупи се момчето с черните коси. - Сега какво ще правя?

- Докато сте в банята, аз ще я изпера. Като гледам дъжда скоро няма да спре, затова ще се обадя на майка ти, че ще спиш тук и така тениската ще изсъхне и Чи Су няма да разбере. - засмя се Те Я.

- Преспиване/Плеспиване! - извикаха двете момченца, като се прегърнаха.

- Обичам дъжда! - извика Те.

- Даа, той прави така, че да сме заедно за повече време.

Усмивките им нямаше, как да паднат, защото щяха да прекарат деня заедно и никой нямаше, как да развали тази сладка картинка.