You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ43‛᩠⋆

Чонгкук вървеше доста бързо, докато все още си личеше, че бе ядосан, заради случилото се и премълчаването от страна на Техьонг.

- Чонгкук, моля те...ходи малко по - бавно... - помоли Те.

- Няма да стане. Кой знае, колко е изплашена...аз...,дори и името й не научих от бързане.

- Че Ян...

- Моля? - спря и погледна към Техьонг.

- Кръстих я Че Ян... - погледна го. - Исках да й дам и твоята фамилия, но не сметнах за правилно, затова само написах името ти в акта й за раждане. - изтри сълзите си. - Чонгкук, прости ми...наистина си мислих, че ако те оставя да осъществиш мечтата си ще си щастлив.

- Техьонг...да бях щастлив, че учех това, което най - много харесвах, но...никога не бях достатъчно щастлив, защото ти....беше далеч от мен. - въздъхна. - След смъртта на леля, се чудех дали няма да е по - добре да прекратя и да те потърся...,но знаех, че ще си разочарован от мен. - гледаше надолу.

- Никога не би ме разочаровал. - приближи се повече и го прегърна. - Ако знаеш, колко трудно ми бе без теб...

- И на мен. Не можех да спра да мисля за теб. Събуждах се с мисъл за теб и заспивах с такава.  - прегърна го силно. - Повече без тайни и прибързани решения.

- Обещавам.

- Сега да си върнем детето.

***

Когато стигнаха сградата, видяха едно семейство, което говореше с директорката на сиропиталището и до нея седеше Че Ян.

- Че Ян! - извика силно Техьонг.

- Мамо! - малката се разплака и изтича към своя родител, прегръщайки го силно. - Моля те, заведи ме пак у дома.

- Ще го направя, миличка.

- Какво става тук? - попита директорката.

- Ще си взема дъщерята обратно.  - каза Техьонг, като взе момиченцето си на ръце.

- А, тъкмо обсъждахме с това семейство, кога да дойдат за документите. Дъщеря Ви доста бързо щеше да си намери семейство...,но явно ще се върне при своето истинско. - усмихна се нежно жената. - Което мисля, че ще е много по - добре за нея.

- Точно така. - Те отиде и взе багажа й, а след това тримата заедно тръгнаха по обратния път.