You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ29‛᩠⋆

Бавно слънцето изгряваше, а небето се бе напълнило с различни цветове. Малко по малко всичко се събуждаше.

Техьонг едва бе мигнал тази вечер. А и бе трудно изобщо да си помисли за сън, след като знаеше, че щом слънцето изгрее и часовникът удари седем, най - добрият му приятел и човекът когото наистина харесваше и бащата на неговото бебе, щеше да замине и  дори не бе сигурно, кога щеше да могат да се видят отново.

- Е, това е. - тежка въздишка напусна устните му и бавно се изправи от леглото си, като тръгна да се преоблича.

Когато беше готово, момчето взе телефона си и погледна часа. Почти бе време за това семейство Чон да потегля. Тъкмо отвори вратата и видя че на верандата седеше Чонгкук.

- Какво правиш тук. - попита леко объркано.

- Реших да те видя...за малко повече време и затова дойдох тук. Не мога да повярвам, че след толкова години прекарани заедно, ще ни се наложи да се разделим и кой знае за колко дълго време.

Те седна до него и хвана ръката му.

- Дори да сме разделени, съдбата пак ще ни събере, както ни събра в началото. Ще видиш, отново ще имаме възможността да сме заедно, ще излизаме, ще отиваме на любимите си места. Все пак ще трябва да се връщаме и у дома. - усмихна се момчето с русите коси.

- Прав си, когато мога ще дойда дотук и ще се надявам да си у дома, за да може да излезем и да се видим.

- Аз също се надявам да съм тук, за да може да прекарам един ден или може би, дори повече отново с теб, както и да правим нещата, които най - много обичаме.

Двамата приятели се прегърнаха, а след което часовника на Чонгкук леко иззвъня, показвайки вече, че бе седем часа.

- Трябва да вървим, нашите вече ще ме чакат, за да потеглим.

Изправиха се от местата си и се отправиха към дома на чернокоското, а когато стигнаха родителите на Кук седяха и го чакаха до колата.

- Сине, време е да потегляме. - усмихна се баща му, който после влезе в колата, заемайки шофьорското място.

Кук се обърна към своя приятел и го прегърна силно, сякаш не искаше да го пусне.

- Благодаря ти за всичко и се надявам наистина в най - скоро време да се видим.

- Ще чакам този ден с нетърпение. - каза Ким.

Двамата Чон влязоха в колата. Двигателят на превозното средство бе запален, а секунди по - късно, колата изчезна зад ъгъла.

Техьонг остана сам, докато няколко сълзи напуснаха очите му. Нежно погали корема си и каза.

- Не успях да кажа на баща ти за теб, не ми даде сили да го спра от това да осъществи мечтата си. Съжалявам, явно ще бъдем само аз и ти, но заедно ще се справим съкровище. Ще видиш, няма да те оставя и ще бъда най - добрия родител и ще се опитам да ти дам всичко, от което се нуждаеш. А един ден, може би когато се върне, тогава се надявам да имам силите да му кажа за теб и кой знае, нещата след това е възможно да се наредят.