You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ21‛᩠⋆

В дома на семейство Чон бе някак тихо. Чуваше тиктакането от стрелките на часовниците в стаите, а след това до ушите на семейството достигна и звука на капките дъжд, които почукваха по прозорците.

- Но как така.... - попита момчето, докато гледаше в ръцете си.

- Ще се наложи да се преместим, скъпи. Съжалявам...леля ти е много болна и трябва да сме до нея, знаеш че тя си няма никого.

- Как...как стана това...,защо не ни е казала за рака...,защо? - извика момчето, като удари по масата.

- Не е искала да притеснява никого. - отвърна майка му.

- Тя...тя...по дяволите!

- С майка ти платихме такса за изпит в университета, който е в града. Смятаме, че ще е добре и ти да си до леля си. Изпитът ти ще е другата седмица, подготви се.

Кук единствено кимна леко с глава, а след това се качи в стаята си. Съблече якето си, като го метна с все сила на пода в стаята си, а секунди по - късно се озова на леглото забил лице във възглавницата си.

- Съдбата ме мрази... - обърна се по гръб и мина с ръка през лицето си. - Как ще кажа на Техьонг...не искам да го оставям сам. - въздъхна и зарови пръсти в косата си. - Мамка му!

***

М

еждувременно Техьонг се бе излегнал на леглото, докато гледаше в тавана. Главата му бе изпълнена с мисли. Но най - вече се бе замислил за сделката, която бяха направили, като деца. След като я бяха повдигнали, като тема, момчето с русите коси, не бе спряло да мисли.

- Ами...,ако тази сделка...всъщност не е една детска глупост? - прошепна на себе си.

Бавно се изправи и протегна ръката си към нощното си шкафче, от което извади албум. Мина нежно и бавно по корицата му, а след това го отвори, като се загледа в снимките.

- Толкова малки и безгрижни бяхме... - прошепна тихо. - Липсва ми това време, нямаше караници, драми...нямаше никой между нас... - прехапа долната си устна. - Може би... - спря за момент, сякаш му бе леко трудно да го каже, защото сърцето му в този момент биеше страшно силно. - ...не беше грешка да направим детската сделка...не бе грешка да си първият, който да докосва тялото ми...? - излегна се назад, докато албума бе все още разтворен и притиснат към гърдите му. - Вечерта...ще говоря с него...ще му кажа за своите объркани чувства и...ще му предложа да опитаме...не искам пак да го изпусна. - бузите му бяха станали по - топли, както и червени. - Това е праивлно да сторя. - сви се на топка, като не пускаше албума и постепенно заспа с усмивка на лицето си.