You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ27‛᩠⋆

Слънцето бавно изгря и озари всичко със своето присъствие. Природата се събуди, а с нея и доста хора отвориха своите очи и посрещнаха деня.

Часовете от деня бавно се сипеха и всеки бе започнал да изпълнява своите планове или задължения.

В този ден дори, Техьонг се бе решил да излезе с Чонгкук, за да поговорят малко. Имаше желанието да се престраши и да му каже, че в него се развиваше тяхното дете...и както каза Юнги, бе редно да го стори.

Момчето с русите коси се разхождаше из парка и наблюдаваше красивата картина. Имаше толкова семейства с деца, които си личеше, че се забавляваха. Бяха толкова щастливи, че караха Те да се усмихва. Ким постави ръце на корема си и нежно го погали, като се зачуди.

- Дали и ние с баща ти ще можем да сме толкова щастливи заедно? - запита се. Но после погледна наляво от него и видя, приближаващия се Чонгкук, затова бързо се направи, че нищо не се случваше. Изтича към Чон и го прегърна силно. - Здравей, Куки.

- Здравей, Те. Виждам, че си доста радостен, на какво се дължи това? - повдигна вежда.

- Ами, огледай се. Времето е толкова хубаво и всички около нас са толкова щастливи. Как хубавата енергия, да не те зарази? - засмя се.

- Прав си. Наистина е красиво. - но докато изричаше тези думи, Кук гледаше единствено и само в Ким и за миг не премести своя поглед.

- Искаш ли да отидем да пием по един фреш? И може би да хапнем нещо? Умирам за нещо сладко.

- Добре. - засмя се чернокоското. - Отиваме веднага.

Кук застана до Те, а русокоското хвана ръката му и се усмихна нежно.

Двамата вървяха и се усмихва, докато се наслаждаваха на прекрасното време.

- Знаеш ли? Един ден и ние ще сме така с нашите семейства. - заговори Чонгкук.

- Нашите семейства ли? - това накара Ким да погледне надолу.

- Ами да. Децата ни ще си играят заедно и ще е толкова сладко. Ще пораснат, като най - добри приятели, точно като нас.

- Да...ще е страшно...хубаво.

- Така ще е. - двамата влязоха в една сладкарница, като се настаниха на масата в средата на заведението. - Какво ще си поръчаш Те?

- Ох, ами искам чийзкейк, както и малко кекс и бисквитки и мляко с какао.

- Уха, това е много. Само да не ти стане лошо.

- Няма спокойно. Аз мога да изям и повече, но не съм си взел достатъчно пари, за да се поглезя толкова много.

Чонгкук остана шокиран, но после бързо се засмя.

- Добре, Те. Тогава се наслади, колкото можеш повече.

- Ще го направя!