You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ13‛᩠⋆

Гласове се разнасяха наляво - надясно, а стъпките не оставаха по - назад от това да бъдат чути и те. Нищо ново от поредното пълно училище, в междучасие.
Някои бързаха, за да си вземат нещо за хапване, втори отиваха навън в двора, а трети просто седяха и гледаха в една точка.

Чонгкук бе един от последния вид. Седеше и гледаше в своята тетрадка без да забелязва, че около него животът продължаваше да върви.

Момчето бе потънало в дълбоки мисли и се чудеше, дали нещата вървяха, както тряба. Или може би бе правилно да поеме по друга посока?

Обаче, бе прекъснат от две ръце, които закриха очите му.

- Мм, кой ли притежава тези ръчички. - засмя се. - Кажи, Техьонги?

Из стаята се разнесе сладкия смях на момчето с русите коси.

- Защо просто си седиш? Трябваше да дойдеш с мен и Текун, можехме заедно да се разходим и да убием времето от междучасието.

- Не ми беше до това. - усмихна се леко момчето с черните коси.

- Какво ти е? Изглеждаше доста замислен и някак тъжен. Станало ли е нещо? - попита притеснено Ким.

- Не, просто понякога се замислям за неща, които съм направил и дали са правилни...,а и за бъдещето. Съвсем скоро всичко това ще свърши. И после, какво ще стане?

Техьонг зае мястото до другото момче, нежно постави главата си на рамото му и заговори.

- Ще започнем нова част от нашия живот. Ще се опитаме да изпълним мечтите си и да създадем свой собствен живот. - усмихна се. - И ще направим всичко това заедно.

- Сигурен ли си, че ще успеем? Ами, ако не можем да сме заедно до край? - въздъхна.

- За всичко си има начини.

- Толкова си уверен. - засмя се леко.

- А, ти защо не си? Трабва да си. - повдигна вежда Те.

Изведнъж в стаята се разнесоха още едни стъпки.

- Прекъсвам ли нещо? - попита Текун.

Ким се изправи от мястото си, отивайки до момчето със сивите коси и целуна нежно бузата му.

- Не скъпи. Ние просто си говорехме за нещо важничко. Това е.

- Аха, дано наистина да е така. - Чонг гледаше с леко ядосана физиономия.

- Какво има? Не ми ли вярваш? - попита притеснено блондинът.

- На теб ти вярвам. - кимна с глава.

- Добре... - преглътна притеснено. - Аз ще отида до тоалетна.

В стаята останаха само Чонкук и Текун. В началото момчетата просто се гледаха, а тишината се разхождаше около тях. Докато...

- Не ми харесва, как гледаш гаджето ми и факта, че си позволяваш да си толкова близо до него.

Кук го погледна объркано и се  изправи от мястото си.

- Виж, приятел. Нямям нищо против теб, но не искам да ми казваш, как да се държа с Техьонг, той е най - добрият ми приятел и е всичко за мен. Аз съм най - близкият му човек, както и той на мен. Знам много повече за него, отколкото ти ще знаеш някой ден. Затова си знай мястото.

Чонг го гледаше с напиращ гняв в очите си.

- Ще видим, дали това ще остане така за дълго. - закани се и излезе от стаята.

Чонгкук се върна на мястото си и въздъхна.

- По дяволите! Защо трябва да е толкова трудно?