You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ22‛᩠⋆

Небето бе чисто, а слънцето грееше силно. Улиците ту бяха пълни, ту празни, зависи, в коя част на града си. Чуваше се птичата песен, която караше денят да "изглежда някак будно".

В този ден, Техьонг бе решен да говори с Чонгкук относно това, което изпитваше. Но и също да му каже, че бе приет в университета, в който и двамата искаха.

Взе мобилното си устройство и набра номера на Чон, като зачака. След третия сигнал му бе вдигнато.

- Хей, Куки...ами чудех се, дали искаш да излезем заедно тази вечер? Имам да ти казвам нещо...доста е важно. - прехапа долната си устна, докато гледаше надолу.

- Всъщност и аз имам да ти казвам нещо...,затова нека се видим пред любимия ни ресторант. Ако си съгласен де? - засмя се леко.

- Да, съгласен съм. Ще се видим там в осем часа.

- До осем.

Те затвори и скокна на леглото си от вълнение, щом се излегна по гръб, остави телефона на гърдите си и се усмихна, докато гледаше в тавана.

- Моля те...не ме отхвърляй. - замоли се, а след това се изправи, за да си подбере какво да облече.

Но изборът на облекло не му бе никак лесен. Оказа се, че не може да закопчае повечето си дънки. Затова му се наложи да си облече един леко спортен панталон.

- Ще трябва да мина на диета. - въздъхна и погали корема си. Взе си едно яке, а после напусна своя дом, като се запъти към ресторанта.

***

Вече настанили се на една маса, двете момчета разглеждаха менютата, докато се чудеха какво точно им се хапваше.

Техьонг имаше чувството, че би си взел от всичко, защото каквото и да погледнеше му се хапваше, обаче реши да се задоволи с една салата, за да не се окаже, че трябваше да си купува цял нов гардероб.

- Е, кой първи ще сподели голямата си новина? - попита Чонгкук, но не с толкова ентусиазъм, веднага щом поръчаха.

- Нека си ти, защото моята новина ще отвее вечерта.

- Съмнявам се. - прошепна. - Не и след моята.

Тези думи накараха Те да се притесни леко.

- Куки, какво е станало? - попита и хвана ръката му.

- Няма да мога да изпълня обещанието си към теб.

- К - какво? - едва произнесе своя въпрос.

- Леля ми е болна...от рак и...се налага да се преместим при нея, за да се грижим за нея. - обясни. - Нашите искат да уча в университета, който е в града...

Ким седеше и не вярваше на ушите си, сърцето му заби силно, но сякаш с всеки удар разнасяше болката повече и повече из тялото му.

- Не мога да повярвам...нима...нима ще ме оставиш?

- Нямам избор...

- Знам, но...аз... - емоциите му надделяха и момчето се изправи от мястото си и напусна ресторанта, тичайки.

- Техьонг! - извика след него Кук и се опита да го спре, но без успех.

Русокоското бягаше и бягаше, докато вече сълзите му, не му попречиха да вижда твърде много и спря.

Светлини огряха лицето му, а той го обърна към тях, виждайки, че е спрял пред киното. Бе ден от уикенда, което значеше, че даваха стар филм.

- С Чонгкук...идвахме всеки уикенд и гледахме. - каза с треперещи устни, а после влезе в сградата.