You are my "what if..." [j.jk+k.th] [✔️]

᯽ᨘ31‛᩠⋆

Вечерта бе хладна, снегът не спираше да се трупа и всичко бе покрито от белота.

В тази така студена нощ, в болницата на Сеул, едно момче се мъчеше да изроди своята рожба. Стискаше силно чаршафа, ръмжеше, крещеше от болка, докато накрая из малката стая, в която бе, не се разнесе бебешки плач.

Момчето дишаше тежко, докато бе потънало в своята пот, която се стичаше по него, но имаше още една работа и то бе - плацентата.

Когато и това бе свършено, погледна към доктора и заговори.

- Може ли, да видя... - за миг спря. да си поеме въздух - ...детето си? - попита едва - едва.

Щом сестрите се погрижиха за детето и го увиха в меко одеяло, го поставиха върху гърдите на изморения младеж.

- Имате прекрасно момиченце, господин Ким. Раждането мина добре, не виждам да имате усложнения, нито Вие, нито дъщеря Ви, но за всеки случай ще прегледам и двама Ви, за да сме напълно сигурни, че всичко е наред.

Те закима с глава, докато не отделяше погледа си от детенцето му. Усмиваката му не падна от лицето и бързо забрави за болката и умората.

След което, сестрите взеха момиченцето и го изведоха от стаята. Когато и двамата бяха прегледани и всичко беше наред, Техьонг бе преместен в друга стая, бе преоблечен и вече можеше да си почине.

Малко по - късно бе позволено и на майка му да влезе в стаята, за да види как се е справило нейното дете.

- Те, мили, как се чувстваш? - попита жената, като хвана едната му ръка.

Момчето сънено заговори.

- Изморен съм, но тя е толкова прекрасна, мамо. Толкова е малка, сладка и крехка.

- Значи е момиченце? - усмихна се Те Я.

- Да мамо, момиченце, сладко момиченце. - говореше вече със затворени очи, очевидно умората бе вече натежала над младежа.

Майка му нежно погали русите му коси и го зави по - добре.

- Спи спокойно, имаш нужда от почивка. Справи се прекрасно. - отвърна тя и се изправя от мястото си, като напусна стаята, за да остави сина си да си почине след този тежък процес.

Николко дни по - късно, когато вече Техьонг се чувстваше по - добре, бе време да попълни акта за раждане.

- Искаш ли да дойда с теб? - попита майка му.

- Не. Имам желанието да направя това нещо сам.

- А какво ще правиш? Ще напишеш ли името на бащата в акта? - реши да попита.

- Мамо, това си е моя работа, аз ще преценя какво да направя. - момчето взе нужния документ и отиде на една от масичките в малкото кафене в болницата, като бавно започна да попълва нужните данни.

Въпреки всичко, прецени на мястото където се пише името на бащата, да пише това на Кук, защото поне това му дължеше.

А за име на дъщеря си написа -  Че Ян. Ким Че Ян, това бе името на новороденото момиченце.

Щом попълни всичко, даде акта за раждане на една от сестрите и след което се върна в своята стая, където го чакаше малката му рожба.

Очевидно бе време за хранене, взе я на ръце и се погрижи за нея, докато и говореше възможно най - милите неща.

- Е миличка, сега сме заедно. Аз и ти. Обещавам, че ще се справим и че ще бъда най - добрият родител за теб. Обичам те, миличка. - целуна нежно челото й.