𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|1|

Днес беше, както всички обикновенни дни, или поне аз така си мислех. Часа беше 18:18. Разхождах се и видях едно кафене, изглеждаше много хубаво, реших да влезна и да поседя малко.

Вътре беше много уютно, седнах на една маса и си поръчах чай, докато чаках да ми донесат поръчката разглеждах кафенето. Имаше малка библиотека в края, имаше и сцена, обърнах се към прозореца и се загледах, малки капчици започнаха да падат от небето, за много кратко време се образуваха локви на земята, децата започнаха да бягат и да се крият от дъжда.

Както се бях загледала и някой започна да пее, обърнах се към сцената. Очите ми се спряха на него. Едно момче, беше високо, косата му беше черна и къдрава, той прекара пръстите си през нея и няколко кичура паднаха в тъмните му, като бездна очи...в които се виждаха само и единствено болка, гласът му беше божествен, всяка дума която излизаше от устните му си намираше място в главата ми, песента беше прекрасна, но с неговия глас звучеше още по-прекрасно. Момчето пееше със сърцето си, исках да се запозная с него...

След малко песента свърши и той си тръгна, виждах само как се отдалечава, вървеше през капките дъжд без дори да му пука. Изпих си чая и отидох да попитам дали някой го познава, но всички казаха, че не си казва името, идва през ден и пее, нито иска пари, нито каквото и да е, държи се много грубо с околните, но за сметка на това всички харесват пеенето му.

Започна да ми става още по-любопитно, но вече беше прекалено късно, защото той си беше тръгнал, но това не ми пречеше да дойда другия ден, за да го видя отново. Има толкова тайни в него, а главата ми е пълна с въпроси.

Защо в очите ти се вижда болка? Защо не казваш името си? Защо идваш и пееш тук...в това кафене? Защо си толкова груб, както те описват?

Тези въпроси не напускаха съзнанието ми.

Дали наистина беше такъв, или това е маска, с която да скриеш себе си от околните?

Исках да разбера всичко. Сякаш нещо ме теглеше към него. Тръгнах си от кафенето и се запътих към вкъщи. След 20 минути бях вкъщи, влезнах и заварих Йешим на дивана.

- Какво правиш?- попита ме тя.

- Нищо, ти!- отвърнах аз и седнах до нея, а тя ми подаде от купата със снаксове.

- Гледам филм. Ти...къде беше, много се забави.- попита тя и аз отново се сетих за въпросното момче.