Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 37

ЗНАМ, ЗНАМ ЗЛАТНА СЪМ. И АЗ ВИ ОБИЧАМ.

Е, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО МЕ ОБИЧАТЕ СЛЕД ТОЗИ ЪПДЕЙТ.

*Калина*

- Мисля, че е време да ми разкажеш истината. Защо си с него, по дяволите? – вече бяхме вътре и аз държах една дебела цигара с трепереща ръка. Гласът ми бе пресипнал, а сълзите още падаха от очите ми.

- Запознах се с него на една почивка в Албания. Първоначално успя да ми завърти главата и по някаква причина го обичах. Главната причина поради която бях с него обаче са парите. Имах нужда от тях, за да замина и да имам средства докато си стъпя на краката.

- Да заминеш?

- Исках да бъда далеч от нашите. Майка ми по-конкретно. В лицето на Замир видях златният си билет, а майка ми беше очарована от него.

- Щом е заради парите тогава защо...тогава защо онази вечер ми каза онези думи? Защо тръгна с него, Калина? Защо изобщо ще се омъжваш?

Вдигнах поглед и се взрях в него. Сините му очи бяха пълни с болки и чак сега си позволих да го огледам внимателно. Брадата му беше буйна и по-дълга от обичайно, под очите си имаше тъмни сенки и той самият изглеждаше измъчен.

- Отговори ми! – повиши тон и аз подскочих.

- Защото той знае за нея. – проплаках. – Той знае за нея и в момента я държи. Направих го заради нея, Павлик. Не мога да я предам отново, трябва да я спася.

- Кой? За кого, по дяволите говориш?

- Дъ-щеря ми.

Шокът се изписа на лицето му и това бе последното нещо, което той очакваше да чуе. Оставих цигарата и зарових лице в гърдите му, а той ме прегърна сковано. Докосването обаче имаше памет, защото много скоро той се отпусна и просто обви ръце около мен утешително и целуна косата ми.

- Шшш, стига. Моля те, недей да плачеш. Ще оправим нещата, обещавам. Ще оправя нещата, лече- буболече. Само повярвай.

...

- Дадох я за осиновяване. Това беше най-доброто за нея тогава. Нямах нищо. Стефан офейка под натиска на майка ми, баба ми и дядо ми ме изгониха навън защото отказвах да го направя по-рано. Бях само на деветнадесег, а в рамките на една седмица се оказах и без гадже и без семейство. – довърших разказа си с пресипал глас докато лежах положила глава на скута му, а той галеше косите ми. – Не беше лесно. Исках я. По дяволите, как само я исках, но нямаше как иначе. Беше по-добре отколкото да я отгледам на улицата.