Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 38

Е, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ ДОЙДЕ ВРЕМЕ И ЗА ПОСЛЕДНИЯТ ЪПДЕЙТ ОТ МЕН ЗА ТАЗИ ГОДИНА. ОЩЕ ЕДНА ГОДИНА ОТ КАКТО СМЕ ЗАЕДНО СЕ ИЗТЪРКАЛЯ. ЧЕСТНО КАЗАНО, ИЗПРАЩАМ 2020 СЪС СМЕСЕНИ ЧУВСТВА. ДА, ВЯРНО НЕ БЕШЕ ЕДНА ОТ НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ, НО ИСТИНАТА Е ЧЕ ДОСТА МИ ПОМОГНА ДА ОТСЕЯ ИСТИНСКИТЕ ХОРА В ЖИВОТА МИ. БЛАГОДАРЯ НА ТЕЗИ, КОИТО ОСТАНАХА ДО МЕН, А НА ТЕЗИ КОИТО НЕ ОСТАНАХА - ПАК БЛАГОДАРЯ.

НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ДЪЛГИЧКА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И НЕКА ОЦЕНИМ ФАКТА, ЧЕ НЕ Я РАЗДЕЛИХ НА ДВЕ КАКТО МИСЛЕХ ПО-РАНО. ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА РАЗБЕРА ДАЛИ БАКЛАВАТА МИ Е СТАНАЛА, ХД.

ЖЕЛАЯ ВЕСЕЛА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ ❤️❤️❤️❤️❤️

*Калина*

Прибрах се вкъщи с натежало сърце.         Часовникът показваше един сутринта, а когато влязох вътре заварих Замир все още буден и седящ в тъмното. Пред него имаше една от скъпите му и смърдящи отвратително пури и чаша уиски.

-      Къде беше?

-      Навън. С Нати и Саня. – направих всичко възможно гласът ми да звучи убедително.

-      Мхмм. – измуча, вдигайки поглед. – И защо ти беше изключен телефона?

-      Батерията ми е паднала.

-      Мхммм. – измуча отново.

-      Изморена съм. Ще си лягам. – заявих му, а той не каза нищо освен да изпука кокалчетата си. Завъртях се на пети и щом вече не виждаше лицето ми направих гневна гримаса. Нещастник. Долен нещастник. Приготвих се за лягане и веднъж в леглото взех телефона си и отворих чата си с Павлик. Казах му, че съм се прибрала и че всичко е наред и отговорът му дойде мигновенно. „Лека нощ, лече-буболече. Тъжен съм, че няма да прекарам нощта с теб." Прехапах устни и широка усмивка напираше върху тях.  „Аз съм, но за момента положението е такова. Обичам... " Тръгнах да пиша, но спрях някъде по средата. Беше странно да му пиша това. Странно но пък толкова хубаво. Все пак го написах и натиснах изпрати преди да успея да размисля и отговорът му не се забави. „И аз те обичам, лече-буболече." Това ме накара да се усмихна още повече, но усмивката угасна в момента в който чух стъпките на Замир да приближават стаята. Лампата в коридора угасна и той влезе вътре. Насочих вниманието си към телефона, като се погрижих да затворя чата с Павлик.