Глава 20

1.6K 141 20
                                    

ЕТО, ЧЕ ОТНОВО СЪМ ТУК ДА ВИ ЗАРАДВАМ В ТАЗИ СТУДЕНА НЕДЕЛЯ (ПОНЕ ПРИ МЕН Е АДСКИ СТУДЕНО И ЗЪЗНЕХ ПРЕЗ ВСИЧКИ 10 МИНУТИ, В КОИТО ИЗВЕЖДАХ МАЛКИЯТ ВЪКАРНИК, ХД) ДНЕС СЛЕД КАТО ПРЕМИНАХ ПРЕЗ ЦЕЛИ ДВЕ  НЕРВНИ КРИЗИ, ЗАЩОТ ТАРТЪТ МИ ПРЕТЪРПЯ ДВЕ ПРОИЗШЕСТВИЯ В РАМКИТЕ НА НЯКОЛКО ЧАСА  НАЙ-НАКРАЯ СИ СИПАХ ЧАША ХУБАВ ДОМАШЕН ГЮВАЙН И СЪМ ДОТУК. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, МОЛЯ ВИ НАСПАМЕТЕ МИ ДУШИЧКАТА С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ. 

НАУ ЕНДЖОЙ

ЛОВ ЮЮЮЮЮЮ

(ПЕСНИТЕ НА КАМЕЛИЯ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЧАСТ ОТ САУНДТРАКА НИ, КАКТО И ХУБАВИТЕ ПЕСНИ ОТ ЕДНО ВРЕМЕ, КОИТО НАИСТИНА БЯХА СТОЙНОСТНИ)


*Павел*

Цял ден се опитвах да се свържа с нея. Звънях, писах, но уви без успех. Не ми отговаряше и с право. Не трябваше да избухвам така снощи, не и след като я познавах така добре. Въпреки, че все още ѝ бях бесен и ми горчеше от думите ѝ не можех да не се притеснявам. Нямах си и на идея къде е. Определението с което ме нарече, обаче не ми излизаше от главата и по някаква шибана причина да бъда само неин „любовник" не ми се нравеше особено. Беше странно чувство и ме объркваше допълнително. Псувах са за това, че се пречупих пръв и я потърсих, но нямаше как...притеснявах се. И все още се притеснявах. Цял ден на работа не можех да спра да мисля за нея и вината ме човъркаше отвътре. Знаех какво ще стане, ако я притисна и въпреки това го направих. Думите ѝ не излизаха от главата ми. А, ти къде беше когато се оказах без пукнат лев и на улицата, а? Къде беше, когато всички ме отритнаха и се отрекоха от мен? Нямаше ме. Тези думи ме ужилиха може би повече и отколкото всичко друго изречено от нея. Знаех, че нещо ѝ се беше случило, за да се отдръпне така от нас но това никога не ми бе минавало през ум. Прибирайки се вкъщи днес я нямаше тази тръпка. Усещаше се...усещаше се точно както преди. Нямаше го онова топло чувство, че ме чакаха. Нямаше и го желанието да се прибера по-бързо, за да не я карам да ме чака повече. Странното беше, че не мислех че след Анелия ще усетя отново тази тръпка, но ето че я усетих за кратко и то с жената, която най-малко бях очаквал. Дарк подобно на мен беше посърнал и ме посрещна вяло. Липсваше му. Можеше да бе прекарал само седмица с нея, но се беше привързал макар и да го правеше изключително рядко. Не обичаше никой друг освен сестра ми, племенника ми и зет ми.

Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora