Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 35

ЧЕСТИТА КОЛЕДА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! БЪДЕТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И МНОГО ЗАСМЯНИ! 

ДНЕС СЪЩО ТАКА РОЖДЕН ДЕН ИМА ЕДИН МНОГО СКЪП ЗА МЕН СЪРАТНИК, А ИМЕННО Gigi_but_not_Hadid 

ЧЕСТИТ РОЖДЕ ДЕН, ПРЕКРАСНА! ОСТАНИ СИ ВСЕ СЪЩАТА ЧАЛНАТА ДЕВОЙКА И НАЙ-ВЕЧЕ ВЕРЕН СЪРАТНИК! ЛОВ Ю ВЕРИ МЪЧКАТААА! ТОВА Е МОЯТ СКРОМЕН ПОДАРЪК ЗА ТЕБ И СТИСКАМ ПАЛЦИ ДА ТИ ХАРЕСА, ХД. 

ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ГЛАВА ЩЕ ВИ СЕ ХАРЕСА, ЗАЩОТО НЕ Е РЕВЛИВА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ ОЧАРОВАНИ ОТ КРАЯ.

СЕГА, БЕЗ ПОВЕЧЕ ДА ВИ ОТЕГЧАВАХ - ДУ ЕНДЖОЙ ПЛИЙС!

*Павел*

Мразех сутрините. Всъщност, мразех целите дни но сутрините бяха нещо друго. Нямаше утро, в което да не съм се будел със страшен махмурлук и да не съм съжалявал че изобщо съм си отворил очите. И тази не беше никакво изключение. Изпсувах, когато видях и че имах половин час да се оправя и изляза за работа и се постарах да се впиша във времето. Влязох в банята и си хвърлих един леден душ, който да ми избистри главата и слава Богу той помогна, защото неясната мъгла се вдигна от съзнанието ми и вече можех да формулирам няколко адекватни мисли и да избистря погледа. Облякох се и изведох Дарк по бързата процедура и да офейкам за работа. Това беше поредният ден, в който не знаех защо изобщо се будя или ходя на работа щом каузата ми не беше вземана под внимание. Комисарят искаше да закрием случаят, защото сме нямали реални доказателства за Шеху но това щеше да се случи само пред трупа ми. Щях да го тикна в затворя дори това да беше последното нещо, което ще направя. Копелето заслужаваше да изгние зад решетките.

Единственото хубаво нещо, което ми случи последните дни бе раждането на племенникът ми, Стилиян. Не бях виждал по-щастлив мъж от Алекс докато прегръщаше и двамата си синове, а обожанието с което гледаше сестра ми беше в състояние да зачовърка и мен самият. Исках това. Господи, винаги го бях искал. Още докато бях с Анелия. Бях готов за следващата стъпка, но тя...тя не беше и затова прекарвахме почти всяка вечер в скандали докато не случи злочестият инцидент. Ако знаех, че такъв ще бъде развоят на събитията никога нямаше да я притискам толкова. Винях себе си за случилото се и може би щях да се виня докато не умра аз самият. Ако не се бяхме скарали тя никога нямаше да си тръгне от вкъщи разплакана и никога нямаше да загуби управление над колата си. Но това щеше да бъде само, ако не бях такъв кретен глупак и не отказвах да видя нещата от нейната гледна точка. Тя никога не беше семеен тип. За нея сватбата беше просто почерпка за роднините, а бракът една хартийка. Всеки имаше свои собствени възгледи за живота, но аз бях толкова втълпен в своите че изобщо не приемах нейните и чак когато беше твърде късно видях това. Това ми беше ужасен навик. Не знам някакъв недъг ли имах, но винаги проглеждах едва когато бе твърде късно. Стана така с Анелия, стана така и с Калина...ако ѝ бях казал по-рано за чувствата си и се бях усъмнил в Замир сега тя нямаше да е с него.