ДОБРО УТРОООО И ЧЕСТИТ ПЕТЪК НА ВСИЧКИ! СЪЩО И ЧЕСТИТА ПОЗАКЪСНЯЛА ЦВЕТНИЦА И ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ЦВЕТЕЛИНИ, ЦВЕТЯ, ФИДАНКИ И ХРАСТИ (В ХРАСТИТЕ ВЛИЗАМ И АЗ, ХД)
НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО КАЛИНА ИСКАШЕ ДА СИ СТРОШИ ТЕЛЕФОНА В СТЕНАТА.
*Павел*
Отказвах да повярвам на случващото се. Нямаше начин този пуяк да е тук точно, когато Исмаил най-много ни трябваше. Точно когато се беше съгласил да съдейства.
- Моля? Той е ключов свидетел. Имаме нужда от него.
- Той е просто дете и мястото му е в дома, далеч от вас. – мъжът с прошарената коса застана до мен и се беше изпъчил гордо, но колкото и изправен да беше пак не беше по-висок от мен.
- Трябва да помогне. Позволи му да свидетелства пък после прави каквото имаш за нужно.
- Боя се, че това няма как да стане. Според съда нямате право да разпитвате малолетен без изричното съгласие на настойниците му, в случаят дома. – идеше ми да избия самодоволната усмивка на лицето му. – Сега, ако ни извините, трябва да вървим. – хвана Исмаил за ръка, а очите на момчето се насълзиха.
- Батко, не! Моля те, не! Не им давай да ме вземат! Не!
*Калина*
Събудих се с огромно нежелание. А, гръмкото „Честит имен ден" от Павел и пилкането на телефона ми хич не помогнаха нежеланието да изчезне. Мразех този ден. А, още повече мразех всички да се сещат за мен само на шибаната Цветница и рожденият ми ден. През останалото време не съществувах и си мислеха, че като ме отбележат на една картичка с още поне петдесет Цветанки, Цветелини и всички, които носят имена на цветя, храсти и растения ще ме сгреят. Ами, не, не ме греехте.
- Мамка му и деня проклет! – забодох глава във възглавницата при поредното известие и нервният ми възклик бе заглушен.
- Какво става? Преди обичаше именият си ден?
- Преди не мислех и че ще спя с теб, но хората се променят какво виждаш. – надигнах глава от възглавницата и присвих очи срещу голият мъж до мен.
- Туше.
Извъртях се по гръб и въздъхнах дълбоко.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)
RomantizmНикога не си бях представял, че ще се влюбя отново. Никога не си бях представял и че ще бъда вторият мъж в нейният живот, но за нея бях готов на всичко. Тя беше онова сладко изкушение, онзи забранен плод на който не можех да устоя и ми даваше миг сп...
