Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 41

Е, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! ДОЙДЕ Е ГЛАВАТА, КОЯТО ОЧАКВАМЕ ОТ НАЧАЛОТО НА НОВАТА ЕРА И ЕЙ Я НА, КАКА ВИ ЩЕ ВИ ЗАРАДВА С НЕЯ ОЩЕ ДНЕС.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА...ОТЧАСТИ,НОООООООООО ПЪК ДОСТА СЕ ПОСТАРАХ.

ГЛАВАТА СЪЩО ТАКА ДОСТИГА ДО ВАС С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ДРУГА ВАША ЛЮБИМА КАКА, А ИМЕННО ЕДИНСТВЕНАТА И НЕПОВТОРИМА, МОЯТА ЛЮБИМА СЕСТРА - StanimiraAtanasova

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, КАКТО МИ ИДЕ ДА СЕ ГРЪМНА

КАКТО И ДА Е, ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙ

ЛОВВВВ ЮЮЮЮ

*Калина*

Жената, която ме гледаше в огледалото нямаше нищо общо с мен. Двете кафяви очи бяха призрачни и не съдържаха и грам емоция освен тъга. Очакваше се днес да бъде най-щастливият ми ден, но не беше. Далеч не беше такъв. Бях цялата облечена в бяло, но душата  ми бе облечена в черна роба и потънала в скръб и траур. Днес уж беше празник, но за мен не беше такъв. Изобщо даже. Това беше погребение. Погребение на сърцето ми и свободната ми воля, защото все пак този ден дойде и от мен се очакваше днес да изрека лъжливите думи. Дръпнаха връзките на корсета и засмуках въздух между зъбите си щом телта се впи в мен, хващайки се за тоалетката и това успя да ме изкара от болезнените мисли. Стиснах устни в гневна тънка линия и това не остана незабелязано,

- Усмихни се, за Бога. Днес се омъжваш. – обвинителния глас на майка ми ме накара да впия очи злобно в нея , но не казах нищо. Цяла сутрин не бях обелила и дума. Беше като стачка. Единствено се молех мъжете да действат бързо. Вече дори не ми пукаше дали ще бъде жив или мъртъв, но го исках вън от живота си. И исках момиченцето си обратно. Беше тук някъде. Усещах го. Наречете го майчинска интуиция, но я усещах. Щеше ми се обаче да не е тук, защото нещо объркаше се ли никога не бих си го простила ако нещо ѝ се случи. Никога. Но докато Павлик и другите не се появят нямах какво друго да направя освен да убивам жената до мен с погледи и да я виня за това, че изобщо стигнах до тук. А, тя се радваше. Радваше се сякаш тази сватба беше истинска и предаваше дъщеря си на истински мъж.

- Божичко, кога порасна толкова? – вратата се отвори и видях образа на баба ми в огледалото. Беше сложила ръце пред устата си и очите ѝ блестяха със сълзи. Защо не плака, когато ме изгони, змия такава? И това беше една от причините поради които не обичах сватбите. Тогава всеки го избиваше на лицемерност и бяха тук само за да пият и ядат безплатно и дори не се замисляха това момиче изобщо искаше ли да бъде тук?