Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 23

НЕ ЗНАЯ КАК, НО МУЗАТА СЕ ЗАВЪРНА, ХД. ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА СПОКОЙНА ГЛАВА. ОТ ДРУГАТА НЕЩАТА ЗАПОЧВАТ ДА СТАВАТ СЕРИЗОНИ, ТЪЙ КАТО ДОСТИГНАХМЕ СРЕДАТА НА ИСТОРИЯТА.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ Е ХАРЕСА И АКО Е ТАКА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ОЦВЕТИТЕ ЗВЕЗДИЧКАТА В ОРАНЖЕВО И ДА МИ НАСПАМИТЕ ДУШИЧКАТА С КОМЕНТАРИ (АКО ГО НАПРАВИТЕ ЩЕ ВИ ЧЕРПЯ С ДОМАШНИ БИСКВИТКИ.

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО В МОМЕНТА МИ СЕ СЕ ЯДЕ ШОКОЛАД

*Павел*

Понеделник дойде много по-бързо отколкото ми се искаше и отново и двамата с нея бяхме по задължения. Все така бяхме в задънена улица и от целият случай вече ми се повръщаше, но трябваше да стигна до дъното на това и да унищожа всички до един. Това беше единственият ми шанс да се докажа, като истински полицай и да направя поне едно нещо като хората. Бях длъжен. Длъжен да докажа на себе си, че не бях просто едно псевдо ченге. Но най-вече исках да го докажа и на Ани, по дяволите дори...дори на Калина. Все още не знаех как успя да се загнезди толкова дълбоко в съзнанието ми това момиче. Беше странно чувство. Бях свикнал съзнанието ми да обитава едно единствено женско име, но сега бяха две. Няма да лъжа беше ме страх, защото това бе първата жена след Ани към която проявявах толкова дълго интерес и ми пукаше до такава степен, че зарязвах всичко и хуквах на момента. Определено ме владееше и имаше сила върху мен и мамка му именно това ме плашеше истински. А, най-лошото беше че знаех, че е сгодена. Знаех, че е сгодена и въпреки това я исках. Толкова шибано много. Опитвах се да се разсейвам с работа, но това не всеки път сработваше. Дори и сега не съумявах да го направя и именно заради това изпуснах зеленият светофар.

-      Батко, какво ти е? – Исмаил наруши тишината разпростряла се между нас.

-      Нищо ми няма, момче. Замислих се за момент. – обясних му и направих десен завой. Все още нямаше абсолютно никакво развитие по нашият въпрос, но твърдоглавото магаре в мен държеше на своето че момчето можеше да помогне. И щях да го докажа. Бях обаче сменил тактиката. Дори и детето да беше информатор то тогава щях да го залъжа с фалшива информация с надеждата това да накара онези мишки да си отдъхнат и да излязат наяве. От две седмици насам нямаше абсолютно никакво включване от Абдурахман и ако някои намираха това за успокоително – то аз не го. Познавах изродите като него. Обикновено това затишие не вещаеше нищо добро. Спрях пред едно магазинче, за да си взема кафе и му заръчах да не мърда. На излизане от магазина дочух глухо скимторене и надигнах глава, ослушвайки се. Огледах се наоколо, но не видях нищо. Нямаше кучета наоколо освен няколко които бяха на повод, но те не скимтяха. Останалите хора също се спряха и се ослушаха. Спрях да бъркам кафето си и отново се огледах. Беше се насъбрала тълпа пред канала на Перловска река и отидох натам.