Глава 27

1.5K 139 104
                                    

ГЛАВАТА Е ОТ СЕРИЯТА ДЪЛГИ И ПРОСТО НЕ МОЖЕХ ДА Я ДЪРЖА ДАЛЕЧ ОТ ВАС. ХИЧ НЕ МИ ХАРЕСВА ФАКТА, ЧЕ ЩЕ ЗАВЪРША ТАЗИ ИСТОРИЯ СРАВНИТЕЛНО БЪРЗО ВЪПРЕКИ ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ОТ ДЪЛГИЧКИТЕ, НО КАКВО ДА СЕ ПРАВИ...ПИША КАТО СВЕТКАВИЦА И ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО СРЕЩАНО ЯВЛЕНИЕ. НИКОГА ДОСЕГА НЕ СЪМ ИМАЛА ПО-ЛЕКА ЗА ПИСАНЕ ИСТОРИЯ ОТ ТАЗИ И СИ НЯМАМ И НА ПРЕДСТАВА ЗАЩО Е ТАКА.

КАКТО И ДА Е, НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ЧЕТЕМ БАВНО И ОРАНЖЕВИТЕ ЗВЕЗДИЧКИ И КОМЕНТАРИТЕ НЕ ГИ ЩАДИМ.

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, КАКТО ПАВЕЛ НЕ МОЖЕ ДА ИЗРЕЧЕ ИМЕТО НА ЗАМИР, ХД.

САЙД НОУТ: ОБИКНОВЕНО ПИША ДИАЛОЗИТЕ МЕЖДУ ЗАМИР И КАЛИНА НА БЪЛГАРСКИ, НО ТУК НЕ ЗНАЙНО ПОРАДИ КАКВА ПРИЧИНА МИ СЕ ПРИЩЯ ДА БЪДАТ НА АНГЛИЙСКИ. ИМАТ ПРЕВОД ОБАЧЕ, ТАКА ЧЕ ДОНТ УОРИ.

НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙЙ!

ЛОВ ЮЮЮЮ!

*Калина*

-      Какво...какво правиш тук? – не зная кога шокът напусна тялото ми дотолкова, че да сформирам поне едно правилно изречение. После обаче се сетих, че го изрекох на български. Дотук с адекватните изречения. – What are you doing here? You haven't called or anything...

(Какво правиш тук? Не си звънял или нещо подобно...)

-      I came to see you? – вирна дебелата си тъмна вежда въпросително. – Aren't you going to invite me in?

(Дойдох да те видя? (...) Няма ли да ме поканиш вътре?)

-      Oh, shoot, sorry. Come inside. – отместих се и му направих път, загръщайки се с халата си междувременно. Той пристъпи прага на апартамента ми, а ръкавите на ризата му бяха навити, показвайки силните му ръце и вените по тях. В едната си ръка държеше сак. О, мамка му, това означаваше че мисли да поостане.

(О, извинявай. Влизай.)

-      You don't seem happy to see me.

(Не се радваш да ме видиш.)

-      I am. Just surprised, that's all. – побързах да се оправдая и за да му покажа, че бях щастлива обгърнах тила му с ръце и го целунах. Той веднага пусна сака и обви ръцете си около мен, придърпвайки ме по-близо, но нещо ме сви в гърдите. Това не беше Павлик и целувките на Замир не ми носеха нищо друго освен тъга. Усещах ги чужди. Както и ръцете му, както и всичко друго в него. Отдръпнах се първа, не издържайки на болката.

Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang