Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 26

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ДНЕС Е ГОРЕ-ДОЛУ ЩААСТЛИВА, ЗАЩОТО ЯДЕ ВКУСНА ДОМАШНА БАНИЦА (НАПЪЛНО ДОМАШНА)  И  ЦЕЛИ ПЕЧЕНИ КАРТОФИ ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА БАБИЧКАТА МИ ЗА КОИТО СИ МЕЧТАЯ ОТ ЦЯЛА ВЕЧНОСТ, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО КАКВОТО ИЗЯДОХ ( И ТО БЕШЕ МНОГО САМО ДА КАЖА)

ОБИЧАМ ВИ!

*Калина*

Можех да усетя как цветът се отдръпва от лицето ми щом видях майка ми да стои на няколко метра от нас. Инстинктивно изблъсках Павлик от себе си и той беше също толкова шокиран колкото и аз.

-    Е, това беше...впечатляващо. – майка ми прочисти гърло и сложи ръка на хълбока си, а аз единствено присвих очи към нея.

-    Какво търсиш тук? – гласът ми бе рязък и това не ѝ убягна, а Павлик единствено повдигна вежди изненадан от студенината която показвах към жената, която ме бе родила.

-    Мисля, че въпросът който ни вълнува е какво търсиш ти с него при положение, че си сгодена.

-    О, моля ти се. – завъртях очи. – Какво правя не ти влиза в работата.

-    О, напротив, скъпа. Влиза ми, когато става въпрос точно за бракът ти.

Ама, разбира се.

-    Аз, ъм..мисля да вървя. Беше ми приятно, лельо Деница.

-    Де да можех да кажа същото. – изсмя се сухо и аз отново присвих очи гневно срещу нея. Кой ѝ даваше правото да се отнася така с него?

Павлик побърза да се изнесе и не можех да го виня. Сега бяхме останали сами с майка ми  и аз минах покрай нея, смятайки да продължа с оправянето си за работа. Седнах на дивана без да казвам нищо и извадих несесера си с гримове и включих лампите на огледалото си.

-    Калина?

Не я отразих, ами единствено се посветих върху направата на перфектните вежди.

-    Калина! – резкият вик на името ми бе състояние да ме накара да подскоча и...довиждане красиви вежди.