Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 16

ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА, КОЯТО ИМАМ В ЗАПАС И ВИ Я ПУСКАМ, ЗАЩОТО НЕ МОЖАХ ДА ИЗДЪРЖА, ХД. 

Е, ТУКА ВЕЧЕ СИ ПРИЗНАХ КЛИФХЕНГЪРСКИТЕ СПОСОБНОСТИ И ПРОСТО УСЕЩАМ ВЕЧЕ КАК МЕ КЪЛНЕТЕ. 

Е, С ТОВА КАЗАНО - ПРЕДСТАВЯМ ВИ НОВАТА ГЛАВА, ЧИЙТО КРАЙ ВЛИЗА ПО-РЯЗКО И ОТ СПАЙК В ХОЛА КОГАТО ЧУЕ ТРОПАНЕ НА ВИЛИЦИ

НАУ ЕНДЖОЙ!

*Павел*

Вибрациите идващи от телефона ми бяха това, което ме изтръгна от мислите ми по Калина и го намерих в якето си, което бе захвърлено на задната седалка. Докопах се до него едва когато спря да звъни и включвайки го свъсих вежди при вида на екрана ми, който бе обсипан с известия от съобщения и пропуснати разговори от Севар, Сергеев, Сокола и Мурат, колегата от Чечня. Набрах първо него и притиснах телефона до ухото си, изчаквайки да вдигне.

- Къде си, по дяволите? Цяла сутрин ти звъня! – острата чеченска реч ме накара да отдръпна телефона от ухото си.

- Не съм си чул телефона. Какво има? – превключих и аз на родният си език.

- Уловихме съмнителна дейност около дома на Джабраилов.

- И? – това ме накара да подскоча.

- Петима от неговите тръгнаха към летището.

- И? Давай разказвай, мамка му!

- Качили са се на полета за София в седем сутринта с паспорти под имената Ахмед Нурмагеденов, Джейхун Абдулайев, Иса Кадиров, Фарук Лабазанов и Хабиб Ал-Барайев,

- Разполагаме ли със снимки?

- Чакаме съвпадения от база данни.

Мамка му! Ударих с юмрук по кормилото в изблик на гняв.

- Бъдете нащрек. Ще ти ги изпратя веднага след като получим съвпадение. Севар и останалите са вече на летището, тръгвай и ти. Ще поддържаме връзка. – побърза да ми затвори и аз метнах телефона до мен на седалката, псувайки. Извадих буркана и го сложих отгоре на капака и запалих колата нервно.

*Калина*

За първи път от години насам прекрачих прага на клиниката в добро настроение.