Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 33

ТУК Е МОМЕНТА ДА ПОЛУЧИТЕ ДРУГИЯТ ТАКА ЖАДУВАМ ОТ ВАС ОТГОВОР, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА - ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ. ОСПАМЕТЕ МИ ЖИВОТЕЦА ДОКАТО СЪМ НА МАНИКЮР.

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО С НЕЙЛ МАСТЪРА МИ ПРЕДСТОИ ДА СПОРИМ ОЖЕСТОЧЕНО ДАЛИ ЩЕ МИ РЕЖЕ НОКТИТЕ ИЛИ НЕ, ХД.

НАУ ЕНДЖОЙЙЙ

ЛОВ ЮЮЮЮ!

*Калина*

Оправях се за срещата с усмивка на лице. Днес сякаш за първи път от четири години насам можех да си отдъхна. Можех да спра този фалшив начин на живот и отново имах шанс да щастие, да изкупя греховете си дори. Можех да замина и можех да поправя най-голямата си грешка. Не знаех как Павел щеше да реагира на новината, но трябваше да му кажа. Колкото и да не исках да го оставям, нямаше как да бъде по друг начин. Част от мен, по-голямата искаше той да дойде с мен, но коя бях аз да искам от него да остави всичко тук и да хукне нанякъде с мен? Не бяхме дори заедно в истинският смисъл на думата. Той имаше работа и живот тук, а аз...Веднага щом завършех си събирах куфарите и заминавах. Надявах се до тогава да успея да уредя всичко и то да бъде изрядно. Но дотогава единствено можех да събера достатъчно смелост, за да му кажа истината. Още тази вечер при това и трябваше да се приготвя и за отговорът и осъдителните погледи. Тази вечер щях да бъда за пръв откровена с него и да му кажа абсолютно всичко. За Стефан, за майка ми...за всичко макар и да рискувах той да бъде отвратен от мен. Всичко бих дала, за да тръгне  с мен и да бъдем наистина заедно, но можех да бъда чак такъв егоист. Вярно, обичах го. Бях се влюбила още преди толкова време, но не смеех да го призная дори пред самата себе си, защото веднъж признаех ли го щях да зарежа всичко със Замир. Но това беше преди. Сега вече можех да изляза начисто и пред двамата макар и с риск да остана без нито един от тях. Замир щях да го преживея, но Павлик...Него щях да го помня докато съм жива. Той беше единственият мъж, който беше до мен в последните няколко дни. Чувствах се гузно, че го лъжех толкова много през последните месеци. И продължавах още дори да го лъжа. Но тази вечер щях да си излея душата за всичко. Нямах друг избор. Не можех да продължа да лъжа мъжът, който бе откраднал сърцето ми.