Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

Глава 43

Е, СЛЕД ДОСТА НЕРВИ ЗАВЪРШИХ И ТАЗИ ГЛАВА, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО СИ УМИРАМ ЗА ЧИЙЗКЕЙК.

СЪЩО ТАКА ВЕРОЯТНО РЕЧТА НА МАЛКАТА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА ИЗВЕСТНА ДОЗА ОБЪРКВАНЕ У ВАС, ЗАЩОТО ИВАН И РАДИ (В НАРЪЧНИКА) БЯХА НА СЪЩАТА ВЪЗРАСТ ПЪК ГОВОРЕХА ПО ТЕХНИЯТ СИ НАЧИН ДОКАТО ЛИЯ СИ ГОВОРИ НОРМАЛНО....Е, ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ЧЕ ТАКА И НЕ МОГА ДА ИЗВАДЯ ОНАЗИ ТЪЙ ХАРАКТЕРНА ЛИГАВЩИНА ОТ МЕН И МДА...ТУК БЕБЕШКА РЕЧ НЯМА ДА ИМА И ЩЕ СИ ГОВОРИ НОРМАЛНО С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА НЯКОИ ОТДЕЛНИ ДУМИ ТАМ КОЛКОТО ДА НЕ ЗВУЧИ ХЕПТЕМ КАТО ВЪЗРАСТЕН...

ТА, С ТОВА КАЗАНО, МОЛЯ НАСЛАДЕТЕ СЕ НА ТАЗИ ГЛАВА И МИ НАСПАМЕТЕ ДУШИЧКАТА С КОМЕНТАРИ
СЪЩО ТАКА ДНЕС РОЖДЕН ДЕН ИМА ПРЕКРАСНАТА EvvaStyless ❤️❤️❤️❤️ НЕКА Ѝ ПОЖЕЛАЕМ МНОГО МНОГО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ И ЕДИН ОГРОМЕН ОКЕАН ОТ ЛЮБОВ! ❤️❤️❤️❤️

*Павел*

Никога не бях познавал истински страха до този момент. Виждайки как Калина пада в ръцете ми и роклята как се обагря в червено не можех да мисля за нищо друго освен как да я задържа до себе си максимално дълго.

-       Ще се оправиш, само се дръж. – гласът ми беше тежък от сълзите, които така и не бях разбрал кога бяха закапали от очите ми. Отвори уста, за да каже нещо, но нищо не излезе от там освен накъсано и болезнено дихание. Кафявите ѝ очи бяха пълни със сълзи и страх.  – Просто се дръж, ще те заведа в болница, само ми обещай да не се предаваш. – говорех ѝ. Лежеше върху мокрият пясък, дъщеря ѝ беше до нея и плачеше. Зловещата рана в бълваше все повече и повече кръв макар и факта, че я притисках с ръце. Проклех и с кървави ръце разкъсах ризата си и я съблякох. Завързах я стегналото около раната и се обърнах към малкото момиченце. – Ще вземем мама на ръце и трябва да я отведем до горе незабавно. Ще се справиш да вървиш сама до там, нали? – попитах я и тя закима с глава през сълзи. Изправи се преди мен, а аз подпъхнах ръце под тялото на Кали и я изправих нежно. Подминахме и безжизненото тяло на Замир на няколко метра от нас и едвам се въздържах да не се изплюя отгоре му.  Краката ми потъваха в пясъка и се изнервях все повече и повече с всяка следваща крачка, защото ме забавяха но въпреки това не спирах да вървя. Не спирахме. Малката ходеше рамо до рамо с мен дори с известно затруднение. Шибаният баир сякаш нямаше край и през целият път до горе повтарях на Калина да седи будна. Погледът ѝ не беше фокусиран. Взираше се сякаш в нищото, а зениците ѝ бяха разширени. Игнорирах всички шумове идващи от горе. Бях прекалено фокусиран в жена си, която береше душа и всички признаци на живот, които показваше. Най-накрая горе просто се строполих на колене останал без никакви сили. Севар беше първият, който ни видя и повика парамедиците преди да се затича към нас.  Трима лекари дойдоха носейки носилка и я оставиха на земята.